5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 17.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 104 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5780 от 7.VІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 202 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 18.VІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 165/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на тази кредитна институция срещу първоинстанционното определение № 472/8.ІV2015 г. на ОС-Бургас по т. д. № 380/2014 г. С последното, в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, е било отказано изменение на предходното прекратително за делото определение № 293/2.ІІІ.2015 г. в частта му, с която банката ищец е била осъдена – на основание чл. 78, ал. 4-във вр. чл. 232 ГПК – да заплати на ответниците в пр-вото по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК Й. Мих. С. от [населено място] сума в размер на 1 350 лв. и на Д. Г. Ж. от Бургас – съответно сума в размер на 1 100 лв.
Като инвокира довод, че в процесния случай до прекратяване на първоинстанционното исково пр-во се е стигнало още преди приключване на първото заседание по делото, т.е. без да е било необходимо съгласието на двамата ответници за това, банката частен касатор поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки касирането му и отхвърляне на претенцията на ответниците С. и Ж. за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК като „недоказано и просрочено искане”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т 1 ГПК „Ю. България”
АД-София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановки по т. 1, по т. 2 и по т. 9 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на този съд по тълк. дело № 6/2012 г., по процесуалноправния въпрос дали е необходимо представяне на списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, когато не се прави искане нито за допълване, нито за изменение на постановения акт в частта му за разноските.
Ответниците по касация Й. Мих. С. от [населено място] и Д. Г. Ж. от Бургас не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването на банката частен касатор за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение за разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Бургаският апелативен съд е могъл да констатира, че искания за присъждане на разноски са били първоначално направени още с отговорите на двамата ответници по исковата молба на банката, по която е било образувано исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 23-то ГПК, прекратено впоследствие поради оттегляне на нейните положителни установителни искове срещу С. и Ж. преди първото заседание по делото, т.е. без да е било необходимо изричното тяхно съгласие за това. Констатирано е било от въззивното инстанция също и обстоятелството, че самото оттегляне на субективно съединените искове е било предшествано от представяне на списъци по чл. 80 ГПК, извършено с нови изрични молби за присъждане на тези разноски съобразно изхода на делото пред първостепенния съд. Така, за да потвърди определението на първостепенния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, с което на банката настоящ частен касатор е било отказано изменение на основното /прекратителното/ определение по делото в частта му за разноските, присъдени в полза на ответниците С. и Ж. в хипотезата на чл. 232-във вр. чл.. 78, ал. 4 ГПК, Бургаският апелативен съд е могъл да изгради решаващия си правен извод, че представянето на въпросните списъци по чл. 80 ГПК по делото се е оказало обстоятелство, което е ирелевантно за неговия изход.
При тези данни по делото формулираният от банката частен касатор в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК единствен процесуалноправен въпрос на плоскостта на задължителните постановки по т.т. 1, 2 и 9 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., а именно дали представяне на списък по чл. 80 ГПК е необходимо и в основаната хипотеза на отговорност на страните за разноски /когато не се прави искане нито за допълване, нито за изменение на постановеното от съответната инстанция по реализирането на такава отговорност/, ще следва да бъде квалифициран като такъв с изцяло хипотетичен характер, т.е. без да му е присъщо главното качество по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: правният въпрос да е от значение за изхода на делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 202 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 18.VІ.2015 г., постановено по ч. т. д. № 165/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 104 по описа за 2016 г.