3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
С., 17.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1235/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №105 от 25.02.2015 г. по т.д.№1211/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, като е уважена над 17 927.51 лв. до присъдените разноски 28 540 лв. молбата по чл. 248 ГПК на [фирма] – [населено място] за изменение на въззивното решение в частта за разноските, които последният е осъден да плати на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството – [населено място], молбата е отхвърлена за дължими разноски 17 927.51 лв. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че е установено качеството юрисконсулт на лицата Д. Г. и Запрян И., доказателства за което са били представени несвоевременно, и е неправилен изводът, че процесуалният закон не изисква лицата да представят трудовите си договори, респ. заповеди за назначаване. Сочи, че за доказването на това обстоятелство мнението на насрещната страна е ирелевантно и че липсата на оспорване не създава безспорност. Поддържа, че приложеният от съда критерий за срока, в който [община] следва да представи доказателства, установяващи направени разноски, съдът следва да приложи и по отношение втория ответник. По съображения, че представителите на страната могат да заемат друга длъжност, като служители с юридическо образование, но не и длъжността юрисконсулт, каквато заемана длъжност вторият ответник не е доказал своевременно, жалбоподателят счита, че не дължи юрисконсултско възнаграждение на втория ответник, евентуално – ако съдът приеме, че с молбата по чл. 248 ГПК страната доказва, че е предствлявана от юрисконсулт, съдът да приеме за своевременно доказано това обстоятелство по отношение на въззивната инстанция, но не и за първоинстанционното производство. Иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството – [населено място], оспорва същата като неоснователна, като поддържа, че в процесуалния закон няма изискване заедно с пълномощното, юрисконсултът да представи трудов договор или заповед за назначение, а и затова ищецът [фирма] – [населено място] не е възразил по делото. По съображения, че първоинстанционният съд с доклада по чл. 146 ГПК не е указал на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че следва да представи доказателства, нито въззивният съд е дал указания да представи доказателства, че процесуалните му представители са назначени на длъжност „юрисконсулт”, счита, че своевременно е представил тези доказателства; че няма преклузия за представяне на доказателствата; че липсва оспорване от ищеца качеството „юрисконсулт” на посочените лица.
Ответникът по частната жалба [община] не изразява становище, тъй като няма отношение към обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че частната жалба е редовна и допустима, като подадена в срок.
С въззивното решение, след като първоинстанционното решение е отменено, включително в частта за разноските и е постановено друго, с което е отхвърлен евентуалния иск срещу ответника Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, съдът е осъдил ищеца да плати на този ответник разноски за двете инстанции 28 540 лв. По постъпила молба на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на присъдените срещу втория ответник разноски – юрисконсултско възнаграждение – в която се съдържа оспорване на качеството юрисконсулт на процесуалните му представители, вторият ответник е представил заповеди за назначаване, съответно за преназначаване на Запрян И. и на Д. Г. на длъжност съответно „старши юрисконсулт” и „главен юрисконсулт”, които доказателства съдът е съобразил, за да не уважи за 17 927.51 лв. молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските – юрисконсултско възнаграждение следващо се на втория ответник.
Определението е правилно. Няма противоречие в създадената от ВКС практика по приложението на чл. 78 ал. 8 ГПК, че процесуалният представител на юридическо лице се легитимира по делото с пълномощно – Опр.№330/11.05.2012 г. по гр.д.№ 244/2012 г. на ІІІ г.о.; че когато юридическо лице е защитавано от юрисконсулт, съдът определя възнаграждението по чл.78 ал. 8 ГПК, като не събира доказателства за плащане, поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното лице, основани на договор, който урежда правата и задълженията на страните, а не само процесуалното представителство -Опр.№619/23.10.2012 г. по т.д.№ 612/2012 г. на І т.о.; че възнаграждение се дължи за осъществената защита на юрисконсулт, на когото е възложено процесуалното представителство посредством изрично упълномощаване – Опр.№343/ 15.10.2012 г. по гр.д.№311/2011 г. на ІІ г.о.; дължи се юрисконсултско възнаграждение на страната – юридическо лице, щом е била представлявана от юрисконсулт и разноските са поискани, като освен наличните и безспорни данни за вида на представителството, други доказателства не се изискват – постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№251/19.09.2011 г. по гр.д.№ 575/ 2011 г. на ІІІ г.о.
С оглед изложеното правилно с обжалваното определение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, съдържаща искане за изменение на присъдените срещу втория ответник разноски – юрисконсултско възнаграждение – не е уважена за сумата 17 927.51 лв. – следващи се на втория ответник по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото представителство от юрисконсулт, въз основа на изрично пълномощно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 105 от 25.02.2015 г. по ч.т.д. №1211/2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която не е уважена за сумата 17 927.51 лв. молбата по чл. 248 ГПК на [фирма] – [населено място] за изменение на въззивното решение относно присъдените разноски в полза на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: