Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1529_16_opr_chj_274(2)&286(1)p2gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 18.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1529 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 58 /12.02.2016 г., по гр.д. № 4717 /2015 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о., с което е върната касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение по гр.д. 18539 /2014 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „б” с-в и производството по делото е прекратено. Съставът на Върховния касационен съд (ВКС) е приел, че до изтичане на определения седемдневен срок и до момента на постановяване на определението касационният жалбоподател не е изпълнил съобщените му на 20.01.2016 г. чрез юрисконсулт указания за представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в определен от съда размер, поради което нередовната касационна жалба следва да бъде върната.
Насрещната страна А. И. Я. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл.278,ал.4 вр. чл. 272 ГПК.
Към това и по доводите на жалбоподателя може да се добави и следното :
Представянето на документ за внесена държавна такса към касационната жалба е предвидено изрично като изискване за нейната редовност (чл.284,ал.3,т.4 ГПК). Задължението за проверката на редовност на касационната жалба е предвидено изрично (чл.285,ал1 ГПК), а редовността и – като условие за допустимост на касационно производство (чл.285,ал.2 ГПК). А неотстраняването на нередовностите в касационната жалба е предвидено изрично като основание за връщането и (чл.286,ал.1,т.2 ГПК). ГПК задължава въззивния съд, като администриращия съд, да извършва проверка на редовността и да връща нередовните касационни жалби. Същото правомощие има и ВКС, който е адресат на касационната жалба и е задължен да разглежда само редовни касационни жалби (редовността на касационната жалба е предпоставка за редовното упражняване на правото на обжалване). ВКС извършва самостоятелна проверка, като не е обвързан от проверката на редовността, извършена от въззивния съд.
В хипотеза като разглежданата задължението за заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба (по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) възниква в случай на допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което става с определение на ВКС по чл.288 ГПК, постановено по вече образувано касационно дело. Поради това и администрирането на касационната жалба става от ВКС, а не от въззивния съд. Затова и съставът на ВКС следва да упражни правомощието по връщане на касационната жалба в случаите на неотстраняване на нередовността в установения срок, който тече от съобщаване на указанията.
В случая по допуснатата до разглеждане касационна жалба на жалбоподателя се дължи държавна такса. Липсата на приложени по делото доказателства за заплащането и по сметка на ВКС представлява нейна нередовност. Установено е и се признава от жалбоподателя, че указанията на състава на ВКС за представяне на доказателства за платена в определен размер държавна такса са му съобщени на 20.01.2015 г.. Срокът за отстраняване на нередовности (представяне на доказателства за платена държавна такса в определения от ВКС размер) е започнал да тече на 21.01.2016 г. и е изтекъл в края на деня 27.01.2016 г. (сряда, присъствен ден). В този срок и до постановяване на обжалваното определение на 12.02.2016 г. жалбоподателят не е представил доказателства за платена държавна такса. Поради което ВКС законосъобразно е упражнил правомощията си за връщане на касационната жалба.
Без значение за законосъобразността на обжалваното определение е, че с молба от 24.02.2016 г. (след изтичане на срока за отстраняване на нередовности и след постановяване на обжалваното определение) жалбоподателят е представил доказателство, че е платил държавната такса в срока за отстраняване на нередовности – на 21.01.2016 г., защото (както беше посочено) нередовността на касационната жалба би била отстранена чрез своевременното представяне на доказателства за заплащане на дължимата такса. представянето на доказателства след изтичането на установения срок и след постановяването на обжалваното определение, представлява процесуално действие, което не следва да се взема предвид от съда (чл.64,ал.1 ГПК).
Тъй като в установения срок не са представени доказателства да е платена каквато и да било част от таксата, каквато е дължима, за законосъобразността на обжалваното определение е без значение и доводът, че точният размер на дължимата държавна такса е определен неправилно в завишен с почти един лев размер (242 лева, вместо 241.06 лева (всъщност 241.07 лева)).
Крайният извод е, че частната жалба срещу обжалваното определение на ВКС е неоснователна, тъй като обжалваното определение на ВКС е законосъобразно. То следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски. Поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 58 /12.02.2016 г., по гр.д. № 4717 /2015 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.