1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 19.04. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 621/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 307 ГПК.
В. С. Д. е подала молба с вх. № 45139 от 16.11.2016 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд № 513 от 11.04.2006 г. по гр. д. № 4693/2015 г.
С това решение е уважен предявеният от Д. С. Д. срещу нея иск по чл. 108 ЗС по отношение на 160 кв. м., заедно с мазе с площ 16 кв. и таван с площ 80 кв. м., построена в УПИ VIII- 1199 по регулационния план на [населено място] и отхвърлен ревандикационният иск по отношение второстепенната стопанска сграда с площ 224 кв. м. С решение на Русенския окръжен съд № 349 от 04.10.2016г. по гр. д. № 453/2016 г. след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен ревандикационният иск за второстепенната постройка. Същото не е допуснато до касационно обжалване с определение на Върховния касационен съд № 419 от 07.07.2017г. по гр. д. № 732/2017 г.
В молбата за отмяна е посочено, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но развитите в нея доводи са за недействителност на договора, сключен с нот. акт № 23/2010 г. поради невъзможен предмет, липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, противоречие и заобикаляне на закона и др.
С определение № 62/14.03.2018г. по настоящото дело на молителката е указано да посочи фактически твърдения, обосноваващи поддържаните от нея основния за отмяна, визирани в чл. 303 ГПК, като посочи и относими доказателства за тях, съответно за начина и датата на узнаването им.
С молба с вх. № 3189 от 26.03.2018 г. В. С. Д. поддържа, че Д. С. Д. и бащата на молителката – двете страни по сделката, легитимираща ответницата като собственик на спорните имоти, към момента на сключването й не са били в състояние, в което да разбират свойството и значението на постъпките си и да ръководят действията си. На 07.06.2017 г. узнала за здравословното състояние на ответницата, за което представя епикриза от [фирма]. Твърди, че сключените договори са доказателство за недееспособността на наследодателя й, но че е била лишена от възможността да направи възражение за унищожаемост.
Ответницата Д. С. Д. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима.
По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд констатира следното:
Съгласно ТР 7/2015 г. на ВКС, ОСГК и ТК, т. 10, наличието на точно и мотивирано изложение с излагане на факти, които съдът да подведе под някой от фактическите състави по чл. 303 ГПК, е условие за редовност на молбата за отмяна. В разглеждания случай въпреки дадените от ВКС на молителката с определение № 62/14.03.2018 г. указания, констатираните нередовности на молбата за отмяна не са отстранени. В уточнителната молба липсват твърдения, относими към основанията по чл. 303 ГПК. В нея са развити отново доводи за нищожност и унищожаемост на договора за дарение, предмет на нот.акт №23/2010г., основани на представената епикриза на ответницата, издадена след болнично лечение в Център за психично здраве Р. за времето от 07.06.2017г. до 16.06.2017г. , но те не са относими за отмяната на влязлото в сила решение, защото такива възражения не са правени пред инстанциите по същество и съответно не са разглеждани от съда. Отмяната би могла да бъде средство за предоставяне на възможност на молителя да въведе нови възражения в процеса само в хипотезите на чл. 303 ал.1 т.5 и 6 ГПК, но в случая нито в първоначалната, нито в уточнителната молба се съдържат доводи за нарушение на правото на участие по делото на молителката. На следващо място следва да се посочи, че молителката не може да иска унищожаване на договора, с който имотите, предмет на разгледания по настоящото дело ревандикационен иск са дарени на ответницата като доказва, че тя не е могла да разбира или да ръководи действията си, защото съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЗД унищожаване може да иска само страната по договора, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
С оглед на изложеното на основание чл. 306 ал.2 ГПК молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора на ответника Д. С. Д. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв., уговорени по договор за правна защита и съдействие от 14.08.2017 г. и платени в брой, видно от направеното отбелязване.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, на основание чл. 307 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане молбата на В. С. Д. вх. № 45139 от 16.11.2016 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд № 513 от 11.04.2006 г. по гр. д. № 4693/2015 г.
ОСЪЖДА В. С. Д. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Д. С. Д. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за производството по отмяна.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: