О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 20.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3722 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Д.Р., срещу решение от 11.03.2013г., постановено по гр.д.№1355/2012г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.10.2012г. по гр.д.№2664/2012г. на Русенски районен съд, с което е отменено наложеното на А. И. К. дисциплинарно наказание „забележка”.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. И. К., чрез процесуален представител адв.Н.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отменено наложеното на А. И. К. дисциплинарно наказание „забележка” със заповед №1142/28.03.2012г. на изпълнителния директор на [фирма].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че въпросът: „дали прекратяването на трудовото правоотношение води до отпадане на правния интерес и до погасяване на правото на работника да оспорва по съдебен ред налагането на дисциплинарното наказание „забележка”, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи, че по поставения въпрос няма съдебна практика. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на КТ относно налагането на дисциплинарно наказания „забележка” и определянето на спора за неговата незаконосъобразност като трудов и разглеждането му от съда, не са непълни, неясни или противоречиви и по приложението им има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В съдебната практика няма колебание, че при наличие на спор за законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание за наказания работник или служител е налице правен интерес от оспорване на дисциплинарното наказание по съдебен ред. Обстоятелството, че в хода на делото трудовото правоотношение е прекратено не води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарните наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” е, че те са дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради това практическото значение на отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морална. Подобно е положението и със заличаването на дисциплинарното уволнение – съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2, предл.2 КТ заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа. Т.е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарноното наказание, поради което не се отрича правния интерес на наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение когато отмяната има само морално значение.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.03.2013г., постановено по гр.д.№1355/2012г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: