2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. С., 23.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 43 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. Николова И., със съдебен адрес в[населено място], адвокатска кантора Д. Х. и Б. Ж., против разпореждане без номер от 20 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 59 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г., с което касационната жалба на И. против решение № 46 от 5 май 2010 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, е върната.
В жалбата се сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно, защото въззивният състав неправилно приел, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, на които жалбоподателката се позовава. Излагат се и съображения за неоснователността на исковата претенция.
Ответникът К. Л. И. от[населено място], обл. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. К. Д., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК изтъква неизпълнение на указанията на ВКС за посочване на основанието, на което се иска допускане на касационната жалба, които не се сочат и в частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че касаторката е представила становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, но не е посочила кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който обуславя извода за допускане на касационно обжалване, поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК жалбата следва да се върне на страната.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
След връщането на жалбата от касационния съд с указание за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивният съд оставил касационната жалба без движение с указание да приложи ясно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Разпореждането било съобщено на жалбоподателката и на 11 октомври 2010 г. било представено нейно становище.
При тези данни следва да се приеме, че съдът е изпълнил изискването на закона да укаже на страната да отстрани допуснатите от нея нередовности в касационната жалба съобразно изискванията на чл. 284 ГПК. След като касаторката поддържа, че е спазила указанията и е представила свои съображения според виждането си за спора, то пред съда няма пречка да приеме, че жалбата в този й вид може да бъде администрирана. Обемът и видът на мотивировката на основанията за допускане на касационното обжалване зависи изцяло от преценката на касатора, като при недостатъчна обосновка или липса на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разрешението на който е даден от въззивния съд и то е обусловило изхода на спора, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол. Преценката по основанията за допускане до касационен контрол принадлежи на ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 20 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 59 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г.
ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в[населено място] за администриране на касационната жалба на Г. Николова И. против решение № 46 от 5 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 59 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: