Определение №100 от 24.2.2020 по ч.пр. дело №201/201 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

[населено място], 24.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 201/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Лира инвестмънтс“ С.А., Люксембург, срещу определение № 2132 от 25.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2882/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 12200 от 28.09.2018 г. по т. д. № 837/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8, с което е върната подадената от „Лира инвестмънтс“ С.А. и В. Г. М. искова молба с вх. № 25056/24.02.2017 г. Против определението на въззивния съд е подадена частна касационна жалба и от В. Г. М., но тя е върната с влязло в сила разпореждане от 26.08.2019 г. на съдията – докладчик от Софийски апелативен съд и не е предмет на производството по чл.-274, ал.3 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частният жалбоподател поддържа, че е отстранил констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба, без да изменя първоначално предявените искове посредством навеждането на нови фактически твърдения, водещи до промяна в предмета на делото. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че с молба – уточнение от 30.08.2018 г. не е извършена поправка на исковата молба, с която са предявени искове за неоснователно обогатяване, а е предприето едновременно изменение на основанието и на петитума на молбата чрез въвеждане на нови твърдения за претърпени вреди, съставляващи основание за търсене на деликтна отговорност от ответниците.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното определение – чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците „Иса 2000“ ЕООД, П. А. Манджуков и И. П. Манджуков, които изразяват становища за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 837/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Лира инвестмънтс“ С.А., Люксембург, и В. Г. М., с която са предявени искове за солидарно осъждане на П. А. Манджуков, И. П. Манджуков, Ю. С. И., М. С. Г., „Иса 2000“ ЕООД и „Финансово маркетингова компания“ ООД да заплатят на всеки от ищците суми в размер на по 50 000 лв. – част от вземания с общ размер 4 566 048.99 лв., съответно 1 887 76320 лв. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вземането на „Лира Инвестмънтс“ С. А. произтича от извършени плащания, с които дружеството – ищец е погасило задължения на ПФК „ЦСКА“ към трети лица и е встъпило в правата на кредитора, като същевременно е обедняло за сметка на ответниците, които като титуляри на мажоритарен пакет акции в ПФК „ЦСКА“ са „унищожили най-титулувания клуб“ и са го довели до фалит.
Първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.127 ГПК, и с поредица от разпореждания е предоставил възможност на ищеца „Лира Инвестмънтс“ С. А. да поправи нередовностите като уточни основанието на претенцията си за неоснователно обогатяване и пасивната легитимация на всеки от ответниците, включително предпоставките за тяхната солидарна отговорност. С оглед позоваването в исковата молба на разпоредбите на чл.134 ЗЗД и чл.74 ЗЗД съдът е дал възможност на ищеца да конкретизира дали предявява иск от свое име или от името на ПФК „ЦСКА“, както и да уточни кои задължения на ПФК „ЦСКА“ към трети лица е изпълнил и кога. В срока за поправяне на исковата молба ищецът е депозирал молба от 12.07.2018 г., в която е посочил, че изпълнените задължения на ПФК „ЦСКА“ към трети лица са установени по съдебен ред; че вследствие невъзможността да удовлетвори своето вземане към футболния клуб в производството по несъстоятелност поради наличие на други кредитори с право на предпочтително удовлетворение търпи вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на ответниците И. Манджуков, П. Манджуков и Ю. И., които като делинквенти отговарят солидарно за причинените вреди; че „ИСА 2000“ ЕООД също отговаря солидарно за вредите, тъй като към момента на причиняването им дружеството е управлявано от Ю. И.. С последващи молби от 30.08.2018 г. ищецът е уточнил, че ответниците дължат солидарно претендираните с исковата молба суми, тъй като с неправомерните си действия в процеса на управление на ПФК „ЦСКА“ са довели до изпадане на клуба в несъстоятелност, както и че не са предявявани искове по чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Ищецът е заявил, че с исковете се търси отговорност за произлезлите от противоправното поведение на ответниците вреди, като ответниците – физически лица отговарят солидарно в качеството на възложители на работата, наред с физическите лица – причинители на вредите.
С разпореждане от 28.09.208 г. Софийски градски съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, след като е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба.
Сезиран с частна жалба от ищците, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд.
За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд е направил изводи, че исковата молба на „Лира Инвестмънтс“ С. А. е била нередовна, тъй като ищецът е основал претенцията си за плащане едновременно на няколко правни института, непозволяващи квалифицирането на предявения иск, и че въпреки неколкократно предоставената възможност, нередовностите на исковата молба не са отстранени. След преценка на съдържанието на депозираните по делото уточнителни молби въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния съд, че с молбите са въведени нови фактически твърдения, които не се съдържат в първоначалната искова молба – за отговорност на ответниците – физически лица за вреди, причинени в качеството им на членове на управителните органи на ПФК „ЦСКА“, и за вреди, произтекли от отношения между възложител и изпълнител, които насочват към иск за обезщетяване на вреди от деликт. Като е съобразил, че с първоначалната искова молба е претендирано осъждане на ответниците да заплатят парични суми, дължими като последица от неоснователно обогатяване, а в уточнителните молби са формулирани претенции за обезщетяване на вреди от деликт, въззивният съд е направил извод, че по пътя на уточняване на исковата молба ищецът е предявил изцяло нов иск с ново основание и петитум, а не е отстранил нередовностите на исковата молба. В зависимост от този извод въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Въззивният съд не е възприел доводите на ищеца – частен жалбоподател за допустимо изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Изложил е съображения, че изменението на иска предполага наличие на редовно предявен иск, какъвто в случая не е бил налице и по тази причина първоинстанционният съд не се е произнасял дали изменението е допустимо.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в определението си по следните процесуалноправни въпроси, първият от които е от значение за точното прилагане на закона, а вторият е разрешен в противоречие с практиката в решение № 178 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1624/2016 г. на ВКС, I г.о. : „1. Допустимо ли е да се излагат нови доводи от ищеца в процедура по отстраняване на нередовностите на нередовна искова молба; 2. Представлява ли изменение на иска навеждането на нови факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба при нередовна искова молба, когато това се прави в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба“. Във връзка с въпросите жалбоподателят е изложил подробни съображения за неправилност на извършената от въззивния съд преценка, че с депозираните пред първоинстанционния съд уточнителни молби не са отстранени нередовностите на исковата молба, а е предявен нов иск. Тези съображения не следва да се вземат предвид при селектирането на касационната жалба, тъй като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт.
Първият въпрос от изложението не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд не се е произнасял дали е допустимо ищецът да излага нови доводи в процедурата по отстраняване на нередовна искова молба. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съд е направил извод, че ищецът не е конкретизирал фактите, от които извежда заявената с исковата молба претенция за неоснователно обогатяване, и предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Въззивният съд е счел за недопустимо по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба да се въвеждат нови фактически твърдения и ново искане, различни от заявените с първоначалната искова молба, но не е обсъждал дали е допустимо ищецът да прави нови доводи, т. е. правни аргументи, в подкрепа на търсената с иска защита. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е посочена бланкетно и непълно (частният жалбоподател твърди значение на въпроса за точното прилагане на закона в смисъл на правилно прилагане на закона, без да поддържа значимост на въпроса и за развитието на правото), поради което касационната инстанция не следва да се произнася налице ли е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне и по втория въпрос от изложението предвид преценката на въззивния съд, че изменението на иска е несъвместимо с нередовната искова молба. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд е отговорил на въпроса в противоречие с практиката в решение № 178/18.10.2016 г. по гр. д. № 1624/2016 г. на ВКС, І г. о., но от тази практика не следва извода, че е допустимо чрез процесуалните действия по отстраняване на нередовности на исковата молба (чл.129 ГПК) ищецът да подменя изцяло предмета на първоначално въведения правен спор, т. е. да формулира нова претенция с изцяло ново основание и петитум.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, без да посочи в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното определение. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. Д. № 2882/2019 г. на Софийски апелативен съд.
В отговора на частната касационна жалба, депозиран от ответниците П. Манджуков и И. Манджуков, е направено искане за разноски, но поради непредставяне на доказателства за извършването им разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2132 от 25.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2882/2019 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар