2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София 26.01.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1053/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. апелативна прокуратура срещу решение №375 от 25.03.2010 г. по гр. дело №979/2009 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решение №622 от 10.04.2007 г. по гр. дело №2779/2006 г. на П. окръжен съд. С първоинстанционното решение Прокуратура на Р. България е осъдена да заплати на А. М. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 З. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е водено наказателно производство от 01.11.1995 г. за извършено престъпление по чл.214, ал.21 т.2,3,5 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. Бил е задържан под стража за времето от 01.11.1995 г. до 04.12.1995 год.в С влязло в сила на 23.11.2003 г. постановление О. прокуратура – П. е прекратила наказателното производство поради недоказаност на обвинението. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв.
Ответникът по касационната жалба А. М. К.,[населено място], не е заявил становище по жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №375 от 25.03.2010 г. по гр. дело №979/2009 г. на П. апелативен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените две решения не се отнасят за аналогични случаи, тъй като наказателните производства са били водени за други престъпления, с различна продължителност са и не е била приложена мярката „задържане под стража”.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №375 от 25.03.2010 г. по гр. дело №979/2009 г. на П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.