4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
С., 26.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 986/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. П., И. И. Г. и И. Ж. И. против въззивно решение № 524 от 11.04.2011 г. по гр. дело № 493/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 3811 от 16.12.2010 г. по гр. дело № 8714/2010 г. на Пловдивски районен съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателите против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материланоправния въпрос относно законността на извършения подбор – трябвало ли е работодателят да извърши подбор между заемащите длъжността „оператор склад” в двата офиса на дружеството в [населено място] и [населено място] или е достатъчно да извърши такъв само между служителите в офис [населено място] и процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 271 ГПК, с твърдение, че като е разрешил спора по същество, въззивният съд не е обсъдил всички доводи на ищците. Чрез представената съдебна практика – решения на ВКС жалбоподателите обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода на конкретното делото, а той е такъв, когато е включен в предмета на спора чрез основанието и петитума на исковата молба и е обусловил правната воля на съда, неговите решаващи изводи обективирани в решението му. В този смисъл разисканите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси за това, кое лице е подписало предизвестията за прекратяване на трудовите договори, въпросите за антидатиране на представите от работодателя писмени доказателства за извършен подбор и тяхната доказателствена сила, както и за правото на работодателя да делегира правомощия на други лица, които да упражнят правата и задълженията му по трудовия договор не са въведени в предмета на делото чрез исковата молба на жалбоподателите. В исковата молба жалбоподателите са поддържали незаконност на уволненията с твърдения, че заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения не са подписани от управителя на дружеството работодател, че работодателят изкуствено е създал предпоставките на основанието за прекратяване на трудовите договори – намаляване обема на работата, който фактически никога не е намалявал, както и че извършения подбор е незаконен, тъй като не е имало назначена комисия, която да извърши оценка на работниците и служителите по чл. 329, ал. 1 КТ. С въззивното решение съдът е отговорил на наведените в исковата молба основания за незаконност на уволненията, като следва да се посочи, че жалбоподателите не са оспорили писмените доказателства установяващи извършения от работодателя подбор, а когато са твърдели, че те са съставени с оглед нуждите на процеса в тяхна доказателствена тежест е да установяват, какво точно са имали предвид под това изявление направено в производството пред първоинстанционния съд, което видно от съдържанието на делото е останало само твърдение, а това изключва основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.271 ГПК.
По въпроса за законността на подбора, който е от значение за изхода на делото, в конеткста на конкретния случай – трябвало ли е работодателят да извърши подбор между заемащите длъжността „оператор склад” в двата офиса на дружеството в [населено място] и [населено място] или е достатъчно да извърши такъв само между служителите в офис [населено място], даденото с обжалваното решение разрешение не влиза в противоречие със съдебната практика ВКС.
С обжалваното решение е прието, че подборът следва да се извърши в рамките на онова структорно обособено звено от предприятието на работодателя в даденото населено място засегнато от намаляване на обема на работата, или на съкращение на щата, или закриване на дейността, а от доказателствата по делото е прието за установено, че от началото на 2010 г. част от дейността на дружеството, засягаща пряко трудовите функций на трите ищци е изнесена в нова складова база в [населено място], поради което съдът е приел, че правилно работодателят е извършил подбора между заемащите длъжността „оператор склад” във звеното на дружеството в [населено място], където е намалял обема на работата, при спазване критериите на чл. 329, ал. 1 КТ – оставени са на работа двама измежду шестимата работещи на тази длъжност, които имат опит и са извършвали други дейности в обхвата на трудовата характеристика от значение за работодателя, предвид изнасяне на дейността по окомплектоване и пакетиране, каквата са извършвали трите ищци в базата в [населено място].
Според задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 1661/2010 г. ВКС, решение по гр. дело № 265/2010 г. В., решение по гр. дело № 1355/2009 г. ВКС, решение по гр. дело № 701/2009 г. ВКС, намаляването обема на работа в различните му проявни форми – намаляване на производствена програма, количество на продукция, обем на стокооборот, обем на услуги и др. е обективно състояние и се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, при наличие на обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла. В тези случаи работодателят извършва подбор между служителите и работниците в рамките на съответното организационно и териториално обособено структорно звено за съответното населено място, в което е намалял обема на работата (в процесния случай това е базата в офис П.). Работодателят ще бъде задължен да извърши подбора не само в отделно структорно звено, в което е налял обема на работата или което е закрито, ако в останалите структорни звена на предприятието, в същото населено място, съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функций, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. т. 3, на която жалбоподателите се позовават формално, а при наличие на установена задължителна съдебна практика тази хипотеза е неприложима.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524 от 11.04.2011 г. по гр. дело № 493/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ