О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 531 по описа за 2020 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е. Д. М., чрез процесуалния представител адвокат Ю. против въззивно определение № 30301 от 27.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 15525 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 264531 от 4.11.2019г. по гр.д.№ 77631/2018г. на СРС за връщане на подадената искова молба с вх.№ 2033214 от 4.11.2019г. е и прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на подадената искова молба.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси : Длъжен ли е съдът да изясни всички твърдения на ищеца преди да даде правна квалификация на предявения иск, като за целта даде указания за уточняване на правнорелевантните факти? Следва ли съдът да осигури безплатна правна помощ за ищец, за който е установено, че няма достатъчно средства, при направено изрично искане за това и когато исковата му молба не е достатъчно ясна, за да позволи на съда да квалифицира предявения иск? На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, жалбоподателят поставя и въпроса: Обвързан ли съда от дадената от ищеца правна квалификация?, на който счита, че въззивният съд е дал отговор, противоречащ на приетото в решение по гр.д.№ 4014/2015г.на ІV г.о. Счита, че и първата и въззивната инстанции не са разгледали същественият въпрос, дали е налице наказателно производство, прекратено на някое от основанията на чл.24, ал.1, т.2-5 НПК или спряно на основание по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 НПК.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С обжалваното въззивно определение № 30301, СГС е потвърдил прекратително определение по гр.д.№ 77631/2018г. на СРС. Решаващите мотиви на съда са, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск срещу действащи съдии, с правно основание чл.124 ал.5 ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство във връзка с действия, извършени в качеството им на членове на съдебен състав по конкретно дело /н.о.х.д.№ 3555/2018г.на СНС/. Установяването на престъпно обстоятелство само по изключение може да се става от граждански съд и то когато това обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение. В случая ищецът не е установил такова, тъй като е неоснователна тезата му за обусловеност на иска по чл.124 ал.5 ГПК с бъдещото реализиране на гражданска отговорност на ответниците за нанесени му вреди от противозаконно лишаване от свобода, доколкото посочената отговорност се реализира по специалния ред на ЗОДОВ. Посочено е и че с предявения иск се цели заобикаляне на правилото на чл.132 от Конституцията на РБ, съгласно което „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер” Предявената претенция е недопустима, а евентуалното й разглеждане би било недопустимо вмешателство в правораздавателна воля на съда и нарушаване на основополагащи принципи за независимост и решаване на делата по вътрешно убеждение. Във връзка с направеното искане за изискване на данни от Прокуратурата, вззивният съд е посочил и че гражданският съд няма задължение да снабдява страната с подобна информация.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като същите не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК /не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд/ и за тях не е налице нито едно от посочените от жалбоподателя специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, изискуеми с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. По въпросите следва да се посочи следното:
Въпросите, касаещи определянето на правната квалификация и задължението на съда да изясни твърденията на ищеца, включително и като даде указания за уточняване на правнорелевантните факти, са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Това е така, защото в конкретния случай, исковата молба е била двукратно оставяна без движение, като с разпореждане от 7.06.2019г.и 12.09.2019г. на ищеца са давани указания да уточни претенцията си, включително и като обоснове правния си интерес. В този смисъл, съдът е изпълнил задължението си самостоятелно да определи правната квалификация на заявеното искане, съобразно твърденията за релевантните факти и обстоятелства, изложени в исковата и допълнително представените от страната молби.
Поставеният от жалбоподателя въпрос, дали следва да бъде предоставена безплатна правна помощ за ищеца е ирелевантен, доколкото такава вече му е била предоставена с определение от 12.04.2018г., с което ищеца М. е бил освободен от заплащане на държавна такса и му е предоставена правна помощ.
Следва да бъде посочено и че установеният с разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ, функционален имунитет на магистратите (съдии, прокурори и следователи) изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт – за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер /Извършването на умишлено престъпление от общ характер може да бъде установено само с представяне на влязла в сила присъда/. Поради това, съгласно трайно установената съдебна практика, в тези случаи, когато имунитетът намира приложение, искът за вреди по чл.45 и чл.49 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Когато процесуална легитимация липсва, съдът следва да прекрати делото.
Искът по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение е допустим само за случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл.24, ал.1 т.2-5 /деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/; или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1 т.2 /налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина/ или чл.26 НПК/налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие/ и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Относно действащи магистрати /каквито са в случая ответниците срещу които ищецът е насочил иска си/ посочените основания по НПК не могат да намерят приложение, защото са несъвместими със статута им.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 30301 от 27.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 15525 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :