О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 63 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Р. и П. Д. П. против разпореждане от 12.11.2008г., постановено по гр.д. № 322/2007г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба № 6684/25.08.2008г. против постановеното въззивно решение по същото.
Навеждат се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните норми на действащия ГПК, поради това, че съдът не е отчел че са изпълнили указанията по изправяне нередовностите на касационната жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е констатирал, че с разпореждане касационната жалба е оставена без движение с подробни указания за отстраняване на нередовностите във връзка с изискванията на чл. 284, ал.2 и чл. 284, ал.3т.1 от ГПК и чл. 280 от ГПК. Съобщението с приложен препис от това разпореждане е връчен на касаторите на 04.11.2008г., но в представеното допълнение към касационната жалба се сочи само текста на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК без да се мотивира, а се препраща към т.8 от касационната жалба, в която са посочени основанията за касационно обжалване.
Разпореждането е правилно.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, то премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Затова доводите на касаторите, че са изложили основанията за касационно обжалване в т.8 от касационната жалба, касаещи неправилността на решението са неоснователни, защото не кореспондира на новата нормативна уредба на гражданския процес.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е третиран, респективно в касационната жалба да е поставен съществен материално правен, или процесуален въпрос, касаещ предмета на спора. Такъв е въпросът, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. С касационната жалба на П. С. Р. и П. Д. П. не са формулирали съществен материално правен, или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл. Изложени са факти относно точното местонахождение на имотите и границите, сочещи на оплакване за неправилност на решението поради необосноваността му, но не са формулирани правни въпроси. Въпреки дадените подробни указания за уточнение на материално правния, или процесуалния въпрос, който е решен от съда неправилно и за посочване на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК, касаторите отново са се позовали на касационните основания по чл. 281 от ГПК, които както вече се посочи са различни от основанията за допускане до обжалване. В допълнението към касационната жалба се позовават единствено на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, но не уточняват кой материално правен, или процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и защо. Това основание е налице когато за разрешаването на формулирания от страната правен въпрос е необходимо приложение на правна норма, която е неясна, или непълна, поради което се нуждае от тълкуване за разкриване на точния й смисъл, или когато по такава норма няма съдебна практика. То е налице и когато нормата се нуждае от корективно тълкуване с оглед промяната на обществено икономическите условия в страната. Касаторите не сочат конкретна правна норма и не обосновават нито една от тези хипотези, поради което подадената от тях касационна жалба правилно е върната от въззивната инстанция в изпълнение на задълженията й по чл. 286, ал.1,т.2 от ГПК. Затова обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалния закон, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 12.11.2008г., постановено по гр.д. № 322/2007г. на Сливенски окръжен съд за връщане на касационната жалба, подадена от П. С. Р. и П. Д. П.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ