3
гр. д. № 1732/2018 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 100
София, 04.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1732/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Е. Г., приподписана от адв. К. Д., против определение № 195/18.01.2018 г. по ч.гр.д № 5376/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.09.2017 г., постановено по гр. д. № 2298/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната подадената от него въззивна жалба с вх. № 91007/06.07.2017 г. против първоинстанционното решение № 4108/09.06.2017 г.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следната фактическа обстановка:
С решение № 4108/09.06.2017 г. е признато за установено по предявените от Е. М. Г. и П. Т. Н. против М. Е. Г. искове, че Е. М. Г. е собственик, а П. Т. Н. е носител на вещното право на ползване върху недвижим имот – апартамент № 10, находящ се на четвъртия етаж, във вход А на жилищна сграда с адрес в [населено място],[жк], [улица] М. Е. Г. е осъден да предаде на П. Т. Н. владението на недвижимия имот, както и да ? заплати сумата от 5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото ? на ползване на имота. Срещу първоинстанционното решение в срок е подадена въззивна жалба от М. Е. Г.. С разпореждане от 17.07.2017 г. същата е оставена без движение от администриращия съд, като са дадени указания на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 497, 61 лв. В дадения срок за отстраняване на констатираните нередовности е постъпила молба, в която единствено е изразено становище относно дължимостта на държавната такса. Горното е мотивирало въззивния съд да постанови разпореждане от 08.08.2017 г., с което е върнал депозираната въззивна жалба с вх. № 91007/06.07.2017 г. Разпореждането е връчено на М. Е. Г. лично на 04.09.2017 г., видно от отбелязването на л. 85 /гръб/, като вероятно поради техническа грешка в мотивите на атакуваното определение е посочен л. 65.
На 15.09.2017 г. е подадена частна жалба с вх. № 118442 против разпореждането за връщане на въззивната жалба. С атакуваното в настоящото производство разпореждане е констатирано, че подадената частна жалба е просрочена, тъй като срокът за обжалване е изтекъл на 11.09.2017 г. и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК същата е върната.
Изводите на въззивния съд по приложението на процесуалния закон и конкретно на разпоредбите относно редовността на подадените жалби са законосъобразни. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, когато извършва проверка за редовност на жалбата, първоинстанционният съд връща жалбата в случай, че същата е подадена след изтичането на срока за обжалване. Процесуалните разпоредби са императивни и участниците в процеса са длъжни да съобразяват действията си с тях. Текстът на посочената правна норма е ясен и категоричен, без съмнения относно неговото тълкуване. М. Е. Г. е уведомен за постановеното разпореждане за връщане на подадената от него въззивна жалба на 04.09.2017 г. и срокът за подаване на частна жалба е изтекъл на 11.09.2017 г. Такава е подадена едва на 15.09.2017 г., поради което следва да бъде направено заключението, че администриращият Софийски градски съд правилно е приложил процесуалния закон.
Не е налице и основание за допускане на касационна проверка на обжалваното определение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена при действието на чл. 280 ГПК след изменението му с ДВ бр. 86 от 2017 г. Въпреки дадените указания за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в книжата, представени от жалбоподателя, не е формулиран въпрос, по който се иска да се допусне касационна проверка, както и липсва позоваване на някое от специалните нормативно установени основания. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание да не се допусне касационна проверка, тъй като съдът не е задължен сам да формулира правния въпрос обосновал решаващите изводи на долната инстанция. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което запазва действие и при новата редакция на чл. 280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 195/18.01.2018 г. по ч.гр.д № 5376/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: