О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 05.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 2308/2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал. 3 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по чл. 274 ал.2 ГПК.
Е. К. С. и Д. Ф. С. от гр. Б.обжалват и искат да се отмени Определение Nо 393 от 27.10.2008 година по възз.ч. гр. д. Nо 505/2008 год. на Бургаския окръжен съд , с което е оставено в сила/ потвърдено/ Определение Nо 1614 от 25.09.2008 година , постановено по гр.д. Nо 971/2008 година на Бургаския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на заявените претенции. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона. Допустимостта на обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК се обосновава с довода, че с атакуваното определение съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС- основание за допустимост по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, практиката на един и същ съдия на БОС- основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като обжалваното от нас решение е от значение за развитие на правото.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпило писмено становище на другата страна- Р. С. , Г. В. и Ж. Г. , прокурори при РП гр. Б. и София.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Частната касационна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275 ал.1 ГПК , налице е обжалваем интерес над 1000 лв., съобразно изискването на чл. 274 ал.4 ГПК, предвид размера на заявените искове за имуществени и неимуществени вреди, поради което същата е процесуално допустима.
При данните по делото и като прецени релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и ангажираните решения на ВКС и съдилищата , по допустимостта на касационното обжалване на Определение Nо 393 от 27.10.2008 година по възз.ч. гр. д. Nо 505/2008 год. на Бургаския окръжен съд , с което е оставено в сила/ потвърдено/ Определение Nо 1614 от 25.09.2008 година , постановено по гр.д. Nо 971/2008 година на Бургаския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на заявените претенции, настоящият състав на ВКС –второ отделение на гражданската колегия , намира , че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване.
С приложеното изложение към частната касационна жалба на основание чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , като съществен процесуален въпрос жалбоподателите са посочили този за възможността да бъдат осъществени претенциите им за възмездяване на претърпени в резултата на извършени престъпни действия от страна на ответниците имуществени и неимуществени вреди в рамките на един справедлив процес, наред с установяване неверността на писмени документи, който не се ползват с материална доказателствена сила.
Като приема , че всяко лице в Република България / физическо или юридическо лице, което търпи вреди от неправомерно действие на друг правен субект/ има гарантираната от закона възможност / процесуално право на защита / на справедлив процес за защита на правата и интересите си , в която задача се изразява философията на кодифицираните правила на гражданската процедура на страната ни, приема , че поставеният процесуален въпрос по частната жалба е „съществен” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
С изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, за да обоснове наличие на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК –противоречие с практиката на ВКС – жалбоподателите са приложили : Решение Nо 1023 от 17.07..1958 година по гр.д. Nо 4017/1958 година III отд. ВС; ПП ВС 7-59 По някой въпроси на непозволеното увреждане, Решение Nо 50 от 13. II.1979 по НОХД Nо 19/79 г. на НК на ВС и Решение Nо 567 от 24.11.1997 година по гр.д. Nо 775/96.5-членен състав на ГК на ВКС.
Решението , обективирано с обжалваното определение на решаващия съд, потвърдено от втората , за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на заявените облигационни претенции за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди в резултат ан неправомерни действия от страна на ответниците в професионалното им качество на прокурори , е мотивирано от решаващия съд с уреденият от Конституцията на Република България с чл.132 ал.1 институт на функционален имунитет на магистратите/ съдии , прокурори и следователи/ , съгласно който „съдиите, прокурорите и следователите” не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление.
Цитираната в изложението съдебна практика касае неотклонно следваната правораздавателна на съдилищата по обезщетяване вредите на физическите лица, но без това да са решения по сходни хипотези т.е. когато се твърди , че вредите са резултата на неправомерна служебна дейност на лице, което се обхваща от разпоредбата на чл. 132 ал.1 от Конституцията на Република България.
Доколкото са настъпили вреди при неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на ЗОДОВ , при установените в този закон предпоставки.
С обжалваното определение е прекратено исковото производство , като недопустимо поради липса на правен интерес, в частта по заявените установителни искове за прогласяване на невярно съдържание на писмени документи , който не се ползват с материална доказателствена сила. Представените решение от практиката на съдилищата не сочат на сходна правна хипотеза, поради което липсват основания за преценка на основателността на релевираното основание за допускане на касационното обжалване.
Представените с изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК решения на състави на съдилища като основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се явяват неотносми към конкретния спор, от съдържанието им се установява , че се касае до начин и преценка на доказателствата по делото в процеса на формиране съдийското убеждение по вземане решение по съществото на спора, а не по допустимостта на исковото производство.
Не може да се приеме , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК- когато това е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото , тъй като с търсения резултат с частната жалба срещу определението за прекратяване на исковия процес поради недопустимост на заявените претенции, не би се стигнало до ново разрешение, каквото съдилищата не познават до този момент. По въпроса за допустимостта на искове, заявени за вреди, произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати, както и за необходимостта от доказан правен интерес при заявяване на установителни искове , има изключително богата непротиворечива съдебна практика, която е база за точното приложение на закона от съдилищата и не е налице необходимост от нейната промяна, което би довело до развитие на правото.
По изложените съображения и на основание 278 ал.4 във вр. с чл. 271 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Е. К. С. и Д. Ф. С. от гр. Б. срещу Определение Nо 393 от 27.10.2008 година по възз.ч. гр. д. Nо 505/2008 год. на Бургаския окръжен съд и оставено в сила/ потвърдено/ Определение Nо 1614 от 25.09.2008 година , постановено по гр.д. Nо 971/2008 година на Бургаския районен съд за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на заявените претенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :