О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 07.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 108 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „УМБАЛСМ Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД срещу решение № 6176 от 21.08.2019г. по в. гр. дело № 11067/2018г. на СГС, с което е потвърдено решение № 432632/19.06.2018г. по гр. д. № 12115/2018г. на СРС, с което са уважени предявените от ищеца С. С. С. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-36-1/11.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното акционерно дружество; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент в отделение по гръдна хирургия към Първа хирургична клиника“ при УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД и за осъждане на работодателя – ответник да заплати на служителя – ищец сумата 8 763 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за 6 – месечен период, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при извеждане на решаващите изводи за качеството на ищеца на член на ръководството на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД към момента на дисциплинарното уволнение, предпоставящо спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, каквато не е реализирана от работодателя, и за материалната незаконосъобразност на уволнителната заповед, доколкото според касатора от приетата от СГС съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че ищецът чрез многобройни медийни изяви е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, както и разпространение на поверителни за него сведения. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените съдебни разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността, допустимостта/в обжалваната част/ и валидността на първоинстанционното решение?“; 2. „Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи, след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото?“ и 3. „При допусната експертиза, по която вещото лице не е отговорило на всички поставени въпроси, отговорило е непълно или не е положило обективно всички усилия за да събере необходимата информация с оглед даване на пълен и изчерпателен отговор, и въведено изрично възражение от страната в тази посока, налице ли са предпоставки/задължение за възлагане на допълнителна експертиза от страна на съда?“, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР №1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение № 317/12.02.2019г. по т.д. № 796/2018г. на ВКС; решение № 253/15.02.2019г. по гр.д. № 5011/2017г. на ВКС; решение № 183/21.11.2018г. по т.д. № 542/2018г. на ВКС; решение № 47/07.03.2019г. по гр.д. № 1464/2018г. на ВКС; решение № 127/21.05.2019г. по гр.д. № 1881/2018г. на ВКС; решение № 170/29.11.2018г. по гр.д. № 3957/2017г. на ВКС; решение № 76/16.05.2017г. по гр.д. № 2926/2016г. на ВКС; решение № 75/20.06.2016г. по т.д. № 1608/2015г. на ВКС; решение № 210/09.02.2018г. по т.д. № 1115/2017г. на ВКС; решение № 542/07.02.2012г. по гр.д. № 1083/2010г. на ВКС; решение № 8/05.06.2019г. по гр.д. № 1295/2018г. на ВКС и решение № 129/08.11.2017г. по гр.д. № 60344/2016г. на ВКС. Навежда и бланкетен довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага доводи и обстоятелства в какво се изразява очевидната неправилност.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – С. С. С. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, т.е. тя е допустима.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е намерил, че работодателят не е спазил предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, приложима към процесното дисциплинарно уволнение, като е приел за установено, че ищецът към момента на прекратяване на процесния трудов договор е бил секретар и представляващ синдикалната секция на медицинска федерация на КТ „Подкрепа“ в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, т.е. част от ръководството й съгласно задължителното тълкуване в ТР № 9/2013г. на ОСГК на ВКС, но ответникът не е получил изискуемото разрешение от синдикалния орган за процесното уволнение. Изводът за качеството на ищеца на член от ръководството на горепосочената медицинска секция към КТ „Подкрепа“, СГС е изградил анализирайки всички приети писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съобразявайки и носената от работодателя тежест за установяване законността на уволнението. Направил е обоснован извод за избора на ищеца като секретар на местната синдикална организация с решение на общото й събрание от 31.03.2017г., обективирано в неоспорен по делото протокол от същата дата, което качество е счел за запазено до датата на процесното уволнение, дори при изтекъл мандат на ръководството на местната синдикална секция, но при запазени функции до избирането на ново ръководство, осъществено с решение на общото събрание на синдикалния орган от 31.01.2018г., т.е. в момент след прекратяване на процесния трудов договор /11.01.2018г./. Посочил е и, че дори да не беше изключено на основание чл. 183 ГПК удостоверение № 003/2018г. /лист 123 от първоинстанционното дело/, неговото съдържание би било опровергано от останалите приети писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин качеството на ищеца на член на синдикалното ръководство към момента на дисциплинарното уволнение, доколкото изборът на ново ръководство е осъществен след 11.01.2018г..
Макар неспазването на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ да е достатъчно основание за признаване за незаконно и за отмяна на процесното дисциплинарно уволнениие, въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви за неговата материална незаконосъобразност. Намерил е, че визираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – работодател, както и разпространяването на поверителни за него сведения, не са осъществени. Посочил е, че вменените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, конкретизирани като неоснователно организиране на протести на 06,07,08 и 11 декември 2017г. срещу ръководството на ответната болница и недоказани твърдения пред средствата за масово осведомяване за липса на консумативи в болницата и определяне на политиката за тираж като унизителна за лекарите-специализанти, съставляващи несъгласие с прилаганите от новия изпълнителен директор ръководни и управленски методи, нито съставляват нарушения на трудовата дисциплина, нито осъществяват фактическия състав на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Счел е, че се касае се за упражняване на правото на изразяване на мнение, регламентирано в чл. 39, ал. 1 Конституцията и в чл. 10, ал. 1 Европейската конвенция за правата на човека, което е упражнено от ищеца добросъвестно, без да е налице злоупотреба с права чрез съзнателно превратно използване на правото на изразяване на мнение за изнасяне на факти, които не отговарят на обективната действителност. Ответникът не е установил нито нарушения на трудовата дисциплина, нито неправомерно извличане на някаква облага за ищеца от горепосоченото му поведение, а само обективиране в организираните протести и в медийните изяви на субективно лично разбиране за проблемите в работата на болницата и липсата на адекватна реакция от страна на ръководството й.
Допускането на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставените от касатора първи и втори процесуалноправни въпроси са абстрактно формулирани по начин, непозволяващ направата на извод за значимостта им спрямо конкретния правен спор. Дори да се приеме за осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице соченото допълнително – противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната в касационната жалба. Въззивният съд е разгледал изчерпателно наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. тези за допуснати процесуални нарушения, относими към процеса на доказване и пороците на доклада пред районния съд, като е санирал допуснатите от последния процесуални нарушения: открил е производство по оспорване истинността на частни писмени документи, своевременно оспорени в преклузивните срокове по ГПК, давайки съответните указания на страните за носената доказателствена тежест във връзка с процедурата по оспорване; допуснал е поискана графологична експертиза в тази връзка; допуснал е своевременно поисканата от касатора – ответник съдебно-техническа експертиза за прослушване на записите от медийните изяви на ищеца; изключил е непредставено в оригинал заверено копие на писмено доказателство по реда на чл. 183 ГПК. След горепосочените процесуални действия, изцяло в съответствие със задължителните разрешения на ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, е изложил подробни свои фактически и правни мотиви като втора инстанция по съществото на спора, разглеждайки за първи път доводът на ищеца, съдържащ се в исковата молба за неспазена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, по който първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе, намирайки го за основателен след съвкупна преценка на всички приети доказателства, основана на подробен анализ и синтез на установените правнорелевантни факти. Изложил е и допълнителни фактически и правни съображения, ценейки удостоверителното значение на изключеното по реда на чл. 183 ГПК писмено доказателство, което при съпоставянето му с останалите писмени доказателства, би било опровергано като изолирано.
Следователно въззивният съд е съобразил изцяло както цитираната от касатора практика на ВКС и относимото ТР№1/09.12.2013г. на ОСГК на ВКС, така и решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и много др., според които въззивната инстанция дължи излагането на свои мотиви като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с горецитираната практика на ВКС.
Третият формулиран в изложението въпрос, е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение за формална незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Той е от значение за изложените допълнителни, не решаващи, мотиви за материалната незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед. Поради това не удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което прави безпредметно обсъждането на твърдяното допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът релевира в касационната си жалба и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да конкретизира в какво точно се състои тя. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6176 от 21.08.2019г. по в. гр. дело № 11067/2018г. на СГС, ГО, Втори „Е“ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.