О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 08.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 78/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Н. Д. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. С от АК гр. В., срещу въззивно определение № 1* от 29.09.2009 г. на Апелативен съд гр. П., втори състав, постановено по ч. възз. гр. д. № 908/2009 г., с което се потвърждава протоколно определение от 18.06.2009 г. на Хасковския окръжен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 65/2008 г. в частта, в която е допуснато увеличение на иска от 25 000 лв. на 100 000 лв., поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и прекратителното определение и делото да бъде върнато на Окръжен съд гр. Х., с указания за „продължаване на съдопроизводствените действия по направеното искане за увеличение на иска, по което да бъде постановено допълнително решение”.
Ответниците по частната касационна жалба Т. „О” гр. С. ликвидация) и „П” О. гр. С. не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от М. Н. Д. от гр. С. срещу Т. „О” гр. С. ликвидация) и „П” О. гр. С.. При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове, с който ищецът претендира заплащане на сумата от 25 000 лв. – частичен иск от сумата 200 000 лв., представляващи 1/10 част от стойността на дължимата сума от имуществото на ответната кооперация, ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаването на подаване на исковата молба (05.11.2007 г.) до окончателното й изплащане. В съдебното заседание на 29.05.2009 г. процесуалният представител на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) е направил искане за увеличение на предявения иск от 25 000 лв. на 100 000 лв. На основание чл. 116, ал. 1 от ГПК (отм.) Хасковският окръжен съд е допуснал увеличение на иска в размера, посочен от страната, като е указал на Д. да довнесе разликата до пълния размер на държавната такса върху увеличения размер, т. е. сумата от 2 996 лв., като платежния документ, удостоверяващ внасянето й следва да бъде представен в следващото съдебно заседание – 18.06.2009 г.
Предвид неизпълнение на дадените указания – невнасянето на дължимата държавна такса, с определение от 18.06.2009 г. Хасковският окръжен съд е прекратил производството по гр. д. № 65/2008 г. в частта, в която е допуснато увеличение на иска от 25 100 лв. на 100 000 лв., по съображения, че процесуалното бездействие на ищцата е основание за частично прекратяване на делото за разликата над първоначално предявения размер.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от данните по делото в конкретния случай процесуалният въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото е: може ли да се допусне увеличение на иска при невнесена държавна такса и неизпълнение на указанията за внасянето й – чл. 99, б.”б” ГПК (отм.) и чл. 100 ГПК (отм.).
При увеличение на иска се предявява нов допълнителен иск към първоначално предявения относно част от същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния, поради което молбата за увеличение трябва да отговаря на изискванията на чл. 99 ГПК (отм.). С допускането на увеличението на иска възниква и задължението на ищеца да заплати държавна такса върху увеличената част от същия. Неизпълнението на дадените от съда указания в определения срок е основание да бъде прекратено производството в частта, с която е допуснато увеличение на иска от 25 000 лв. на 100 000 лв. В този смисъл е и постоянната практика на Върховен касационен съд и обжалваното определение е постановено в съответствие с нея, съгласно която при допуснато увеличение на иска, ищецът е длъжен да внесе следващата се държавна такса, което в настоящия случай не е направено.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на наясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Посочените фактически данни налагат извода, че съдът е съобразил приложението на чл. 99, б.”б” ГПК (отм.) и чл. 100 ГПК (отм.), поради което правилно е прекратил производството, в частта относно допуснатото увеличение на иска, поради невнасяне на дължимата държавна такса.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.09.2009 г. на Апелативен съд гр. П., втори състав, постановено по ч. възз. гр. д. № 908/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: