4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр.София, 08.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3746 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Поделение товарни превози-Пловдив против решение № II-49 от 10.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 595 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 7 от 4.01.2016 г. по гр.д. № 5460 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, двадесети граждански състав, за отмяна на дисциплинарното уволнение на Г. С. С., извършено със заповед №338 от 19.06.2015 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да заплати 5 183,02 лв. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да изследва и вземе под внимание всички събрани по делото доказателства, които в случая установяват извършеното дисциплинарно нарушение?
2. При непрекъснат двадесет и четири часов работен процес преждевременното напускане на работа без знанието и разрешението на работодателя и без посочването на уважителни причини, води ли до неизпълнение на възложената работа от страна на работника/служителя?
3. Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина, когато то е извършено от работник/служител, на когото са възложени трудови функции като техник-механик, ревизор вагони, стрелочник, маневрен, които са свързани с безопасността на железопътния транспорт?
4. Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено от описания в горния въпрос работник/служител, с оглед изискванията за безупречна репутация и обществено доверие към работодателя, който е железопътен превозвач и с оглед възможността да настъпят тежки последици за него?
5. Допустимо ли е в случая въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстанционния съд и да ги сподели по отношение на изводите, че нарушението е извършено и дисциплинарната процедура е спазена, но да отмени дисциплинарното уволнение заради несъответствието между наказанието и тежестта на нарушението?
6. Необходимо ли е да се докаже причинена вреда на работодателя за прилагане на състава на чл.187, т.10 от КТ?
Ответникът по касационната жалба Г. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Г. С., който е заемал по силата на трудово правоотношение длъжността „техник-механик, ревизор вагони, стрелочник, маневрен” на Вагонно-ревизорски участък-Карнобат, е бил дисциплинарно уволнен заради това, че на 20.05.2015 г. е напуснал с около един час по-рано смяната си. Той е изпълнил задълженията си за деня да пътува с пътнически влак от гара Дружба до гара Стралджа, за да извърши технически преглед и след това е трябвало да се върне обратно до гара Дружба, като влакът мине през Карнобат транзитно. Работникът обаче помолил машиниста на локомотива да спре на гарата, за да може да слезе, тъй като няма превоз, с който после да се прибере. Машинистът изпълнил молбата му и работникът слязъл на гара Карнобат в 17, 30 часа, прибрал се е в къщи и не е останал на работното си място до 19 часа, когато изтича работното време.
Съдилищата са приели за установено, че работникът е извършил описаното в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение, но са счели, че тежестта на наказанието е прекомерна. Въззивният съд е посочил, че съобразява сериозността на изпълняваните от работника функции и значението им за безопасността на железопътния транспорт, но въпреки това нарушението не е тежко. За да достигне до този извод, съдът е приел, че напускането на работното място в конкретния случай не е довело до неблагоприятни последици за работодателя, нито е било вероятно настъпването им. Съгласно длъжностната характеристика на работника неговите задължения са свързани основно с изпълнение на дейности на самата гара. Ако не беше слязъл от влака в 17,30 часа, до изтичане на работното му време в 19 часа той би бил на гара Дружба, а не на гара Карнобат и пак не би било възможно да му се поставят други задачи.
От тези мотиви на въззивния съд става ясно, че отговорът на първия въпрос на касатора не може да се отрази на изхода на спора. Съдилищата са приели, че дисциплинарното нарушение е извършено, поради което евентуалното необсъждане на някои от доказателствата не би променило изводите относно фактическата обстановка в по-благоприятен за работодателя смисъл. Същият извод следва и за отговора на втория въпрос на касатора, тъй като въззивният съд не е отрекъл наличието на дисциплинарно нарушение, а е преценявал съответствието между неговата тежест и тежестта на наложеното наказание. В такъв контекст относно тежестта на нарушението следва да се разбират и отговорите на третия, четвъртия и шестия въпрос на касатора дадени от въззивния съд. Тежестта на нарушението не е абстрактна величина, зависеща единствено от принципната важност на трудовите функции, от значимостта на работодателската дейност и от евентуалната възможност да бъдат причинени значителни вреди, както я тълкува касаторът според своята формулировка на третия и четвъртия въпрос. Тази тежест е винаги конкретна и се определя от съответното деяние и установената по делото фактическа обстановка. Затова нарушение, извършено от работник или служител с възложени обществено значими функции, също може да бъде преценено като незначително, както в случая е сторил въззивният съд. Ето защо преценката на въззивния съд относно тежестта на нарушението не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС, съдържаща се в решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. на Четвърто Г.О. № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на Четвърто Г.О., №227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на Трето Г.О. и други. Напротив, въззивният съд изрично е подчертал, че се съобразява със сериозността на изпълняваните от работника функции и значението им за безопасността на железопътния транспорт, но нарушението в случая не е съществено. Следователно третият и четвъртият въпрос не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Въззивният съд не е приел, че липсата на вредни последици води до липса на нарушение, а само е преценявал тежестта на формалното нарушение, от което вреди не са произтекли. Следователно няма противоречие между въззивното решение и решение № 447 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 1052/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС, затова и по шестия въпрос на касатора не може да се допусне касационно обжалване.
Съдържащото се в петия въпрос на касатора твърдение за допуснато процесуално нарушение на въззивния съд при препращане към мотивите на първоинстанционния съд не се установява. Въззивният съд подробно е изложил свои собствени мотиви по съществото на спора, поради което неговото решение по петия въпрос на касатора също не противоречи на практиката на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-49 от 10.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 595 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Поделение товарни превози-Пловдив-ЕИК:1754038560069, да заплати на Г. С. С.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: