О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 09.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1304/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от адв. Г. Ч. като пълномощник на Г. И. Р. против въззивно определение № 239 от 25.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 5149/2016 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по отношение на обуславящия изхода на делото въпрос за определяне на правната квалификация на предявения иск. Позовава се на решение от 29. 04.2015 г. по в.гр.д. № 190/2015 г. на Сливенския окръжен съд и на решение по в.гр.д. № 132/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
В писмен отговор на частната касационна жалба насрещната страна Р. Н. И. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение подадената от Г. Р. частна жалба против определение, произнесено в открито съдебно заседание на 29.06.2016 г. по гр.д. № 8787/2014 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Г. Р. искова молба в частта относно иска с правно основание чл. 29, ал.3 СК с предмет недвижим имот, находящ се в [населено място], ж.к ”Б.”, [жилищен адрес]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, ищецът не е отстранил противоречието между твърдяните факти, от които извежда своето право на собственост, и заявения петитум.
От данните по делото се установява, че с исковата молба Г. Р. е предявил против ответницата Р. И. три обективно съединени иска за собственост на три различни недвижими имоти. По отношение на апартамента в [населено място],[жк]е твърдял, че е придобит през време на брака му с ответницата, но с негови лични средства, получени от продажбата на собствено жилище, негова лична собственост отпреди брака, и със средства, получени от продажбата на друго жилище, също придобито през време на брака, но с незначителен принос на ответницата в придобиването му. Въз основа на тези твърдения е поискал да бъде признато по отношение на ответницата, че той е собственик на ѕ ид. части от апартамента, а тя- на ј ид. част. В тази част исковата молба неколкократно е оставяна без движение и на ищеца са давани указания да уточни дали твърди да е собственик на имота на основание трансформация на лични средства, като посочи техния размер, или поради това, че има по- голям принос в придобиването му.
В уточняваща молба от 18.12.2014 г. ищецът е посочил, че имотът в[жк]е закупен изцяло с негови лични средства, но отчита и положените от ответницата грижи за децата. Тъй като обаче приносът й бил незначителен, идеалната част, която й се следва, е 1/4 от жилището. В същия смисъл са и уточненията, направени с молба от 25.03.2015 г. /като вече идеалните части са определени в размер на 19/20 за ищеца и 1/20 за ответницата/, както и в молбата от 31.03.2016 г. В проведеното на 29.06.2016 г. съдебно заседание пълномощникът на ищеца е заявил, че претенцията за този имот е по чл. 29, ал.3 СК. С оглед на това изявление съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като не може на основание чл. 29, ал.3 СК да се иска определяне на по- голям дял поради наличие на значителен принос в придобиването на отделен актив през време на брака, а само по отношение на цялото имущество, съставляващо съпружеска имуществена общност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по повдигнатия в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за определяне на правната квалификация на предявения иск. Въпросът е от значение за крайния резултат по делото, но не се установява да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Некоректно е твърдението на жалбоподателя, че му е било вменено от съда задължение да посочи правната квалификация на претенцията си относно имота в[жк]. Указанията на съда са в друг смисъл – да отстрани противоречието в обстоятелствата, на които основава искането си да бъде признат за собственик на 3/4, съотв. на 19/20 ид. части от придобития през време на брака имот. Заявените и поддържани едновременно твърдения за влагане на лични средства и за значителен принос на ищеца в придобиването на имота, при отчитане и приноса на ответницата, поставят съда в невъзможност да определи вярната правна квалификация на иска, а оттук- и подлежащите на доказване факти, които са едни за установителния иск по чл. 23 СК за признаване на пълна или частична трансформация на лични средства, и други-за конститутивния иск по чл. 29, ал.3 СК за определяне на по- голям дял от общото имущество. Изрично заявеното от ищеца искане да му бъде признат по-голям дял от процесния недвижим имот поради значителен принос в придобиването му, е дало основание на първоинстанционния съд да квалифицира предявеният иск като такъв по чл. 29, ал.3 СК. Константна е съдебната практика, че този иск трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество, тъй като приносът може да се изрази в различни форми- влагане на парични средства, труд, грижи за домакинството и децата и пр., поради което приносът на единия съпруг може да е значителен в придобиването на конкретна вещ, но незначителен в придобиването на съпружеската имуществена общност като цяло.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 239 от 25.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 5149/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: