ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 09 февруари 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4076 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 02.01.2008 г. по гр.д. № 452/2007 в частта, в която е уважен предявеният ревандикационен иск на паркомясто в подземен гараж на жилищна сграда.
Недоволна от решението е касаторката М. П. Н., представлявана от адв. Я от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да бъде учредено право на строеж за паркомясто, което не съществува в одобрения проект, въз основа на който е сключен договорът, който е съществен и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Р. Х. Р., представлявана от адв. Б от Сак, я оспорва, като счита, че по същество правилно въззивният съд е приел, че всички отделни обекти в сградата, за които учредителите не са си запазили правото на строеж, са собственост на суперфициаря, който може да изгради сградата в отклонение от проекта, като състави съответната екзекутивна документация.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос е съществен – обуславя крайното решение по иска и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че суперфициарят е собственик на всички останали обекти извън притежаваните от учредителите на правото на строеж. Посочената от касарторката съдебна практика нито е задължителна, нито има отношение към повдигнатия материалноправен въпрос, но по него няма установена съдебна практика и поради това той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 02.01.2008 г. по гр.д. № 452/2007.
Указва на касаторката и й предоставя възможност в едноседмичен срок да внесе 289,00 лева такса за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните, след внасяне на определената такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.