ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. София, 01.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1387 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. Б. срещу решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 1469/08 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ “О” и С. о. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 21.12.2007 г. по гр. д. № 11480/07 г. Районен съд гр. С. е отхвърлил иска на Т. Б. по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, с който иска да и бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху нива в м. “Б” с площ 1.591 дка, имот пл. № 1* по КП от 1943 г. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на твърденията в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК настоящият състав приема, че съществен за спора въпрос е за доказателствата с които се установява правото на собственост при иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът е приел че имотът не е бил заявен за възстановяване в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ. По делото обаче липсвали писмени доказателства за придобиване на имота за периода от 1934 до 1958 г. Приложената скица от неодобрен кадастрален план от 2006 г., скицата по чл. 13 ал. 4 и 6 ППЗСПЗЗ и удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ, според съда, не установяват права на собственост към минал момент. Такова доказателство не представлявал и договор за доброволна делба от 1947 г., в която като граница е посочен имот на К. Б.
За да са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Представеното решение от 23.03.2006 г. по гр. д. № 466/05 г. на СРС касае спор между същите страни, но за друг имот, отразен в КП от 1956 г. То е постановено въз основа на представени писмени доказателства които не са конкретно посочени и представени и затова от решението не може да се направи извод дали имат отношение към настоящия спор. Още повече, че в това решение съдът се е занимал с въпроса в какви граници следва да се възстанови имота и кой трябва да ги определи, а не дали наследниците се легитимират като негови собственици. Затова решението не води до извод за противоречива съдебна практика.
Няма основание за допускане на касационното обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите на касатора за наличие на това основание са по същество основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешеният от съда въпрос за неоснователност на предявения иск с оглед представените доказателства няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение за страните по конкретното дело.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 1469/08 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: