ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Т
№ 100
София 03.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 31 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова гр.дело № 4210/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 и т. З ГПК. Румяна Я. ,прокурор в Апелативната прокуратура гр. Б. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 18.06.2008г по гр.д. № 69/2008г с което в една част е оставено в сила решението на Сливенския окръжен съд от 19.03.2008г по гр.д. № 722/2007г осъждащо П. на Република България да заплати на В. Т. В. сумата 7 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно обвинение в извършване на престъпление, неимуществени вреди. И в другата част в която като е отменено решението на Сливенския окръжен съд в отхвърлената част на иска за разликата от 7 000 лева до 10000 лева е постановено нова решение с уважаване на иска допълнително с още 3 000 лева. Общо-10 000 лева. Като основание за допускане касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд се сочи присъждане на посочения размер на обезщетение-разрешен съществен материално правен въпрос,който е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото -чл.280 ал.1 т. З ГПК. Освен това именно този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд след проверка на посочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване решението на Бургаския апелативен съд,прие следното:
Не са налице основанията за допускане на обжалване по реда на чл.280 и сл. ГПК на въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
Към касационната жалба са приложени решения на Великотърновския апелативен съд и на Бургаския апелативен съд,постановени по аналогични случаи-по дела образувани срещу правозащтните органи на Република България за търсене отговорност за причинени вреди на основания чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди-Д. В.бр.60/1988г-/ /ЗОДОбВ/. От тях е видно,че по цитираните случаи-решене от 12 май 2000г по гр.д. № 37/99г на ВтАС„решение от 08.04.2003г по гр.д. № 936/2002г на ВтАС , решение от 7.05.2003г по гр.д. № 91/2003г на ВтАС,решение от 17.03.2003г по гр.д. № 931/2002г ВтАС,, решение № 94от 07.11.2003г по гр.д. № 82/2003 на БАС , решение № 82 от 08.10.2003г по гр.д. № 90/2003г БАК, решение от 10.03.2003г по гр.д. № 81/2002ж БАС, решение № 33 от 14.06.2004г по гр.д. № 25/2004г БАС , решение от 12.08.2004г по гр.д. № 62/2004г БАСрешение № 19 от 22.03.2002г по гр.д. № 12/2002г БАС / решение № 341 от 20.05.2004г по гр.д. № 2477/2002г на ВКС,тричленен състав на 4-то гр.отд. не се причислява към основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПКУ-съдилищата са разрешавали конкретни спорове и са присъждали конкретни обезщетения за претърпяните вреди. Определяйки размерите на обезщетенията те са изхождали от законовата разпоредба на чл.52 ЗЗД и в случая не е разрешен принципен въпрос в противоречие на практиката на останалите съдилища в страната.
Разрешаването на принципните въпроси по ЗОДВПГ е уеднаквено с издаване на тълкувателно решение № 3/2004 ОСПС и с него е преодоляна неправилната практика по приложението на този закон. За приложението на чл.280 ал.1 т. З ГПК,касаторът не е изложил конкретни съображения. Следва да се има предвид обаче,че в този случай се има предвид преодоляване непълнотата , неяснотата или противоречивостта на самия закон-обстоятелства които не са налице по настоящето дело.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 17.06.2008г по гр.д. № 69/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: