ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. София, 28.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4358 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от О. Л. С. и от Г. Л. С. и М. И. С. срещу решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 3876/07 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбите са идентични по съдържание, затова трябва да бъдат разгледани общо.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по жалбата П. И. Х., Ц. И. Н. и Т. И. Т.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 06.06.2006 г. по гр. д. № 13057/04 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение с което е осъдил М. С. , О. С. и Г. С. да предадат на П. Х. , Ц. Н. и Т. Т. 530 кв. м. от УПИ Х-586 в кв. 1 в. з. „Б”.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае допустимостта на иска по чл. 108 ЗС с оглед момента на завършване на процедурата за възстановяване на земеделска земя. Излагат се доводи за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
В хипотезата по т. 2 за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други граждански съдилища по съществения въпрос, което налага да се сравни възивното решение със сочената практика. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска за собственост въззивният съд е приел че ищците са възстановени собственици на земеделската земя, тъй като административната процедура по възстановяването е завършена. Решението на ОСЗГ според съда не било нищожно, тъй като е подписано от мнозинството членове на колективния орган. Скицата не била елемент от фактическия състав за възстановяване правото на собственост, тъй като решението препраща към скица на техническата служба. С решение № 410 от 10.01.1994 г. по гр. д. № 397/93 г. 5 чл. с-в е приел за недопустим иск по чл. 108 ЗС преди възстановяване собствеността на земеделските земи в реални граници, съгласно план за земеразделяне. Това решение е неотносимо към спора, тъй като процесната земя е възстановена в стари реални граници, а не с план за земеразделяне. Според решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр. д. № 1912/97 г. искът по чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно предявен, ако към решението на ОСЗГ по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ няма заверена скица на имота. В решение № 31 от 12.03.2004 г. по гр. д. № 2589/2002 г. ВКС е приел, че само при наличието на решение на ОСЗГ с което се възстановява собствеността върху земеделските земи, може да се предяви и успешно да се проведе иск за ревандикация на тази земя, в противен случай производството е недопустимо. Съдът преценява самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на решението на ОСЗГ ако то противоречи на закона. Тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите в жалбата му обаче са в подкрепа на допустимостта по т. 2, а не по т. 3, затова на това на посочено основание не се дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 3876/07 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на О. Л. С. и от Г. Л. С. и М. И. С. в едноседмичен срок да внесат 40.80 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането и.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: