ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 547 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от РКС О. против решение № 25/29.05.2008 г. по гр.д. № 169/2007 г. на Бургаски АС в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на касатора против К. Е. в л.-Карнобат за заплащане на сумата 17 677 лв. представляваща обезщетение за ползуване без основание през процесния период на собствения му недвижим имот-подробно описан, и се увеличават присъдените разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК започва с нарушения на чл.59 ЗЗД и чл.220 ГПК-отм., и завършва с нарушение на чл.188 ГПК-отм., които биха могли да бъдат квалифицирани, като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Твърди се, че делото е решено в противоречие с практиката на ВКС – Р № 2624/9.03.2006 г. по гр.д. № 1732/2004 г. на ІV г.о., Р № 3035/27.01.2006 г. по гр.д. № 2253/2004 г. на ІV г.о., Р № 2087/2.02.2004 г. по гр.д. № 2780/2002 г.на ІV г.о. и др.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС-ППВС, приети при действието на ЗУС-отм., и ТР на ВКС, приети при действието на ЗСВ. Тук се включват и решенията на ВКС по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл в нарушение на трайно възприетия от съдебната практика принцип: Собствениците на имот, собствеността върху който е възстановена, имат право на основание чл.59 ЗЗД да получат обезщетение от ползувателя на имота за времето от възстановяване на собствеността им, определено на базата на пазарния наем, от който са били лишени и биха получили, ако бяха отдали имота под наем. Всъщност касаторът е възпроизвел анотацията на Р № 307/96 г., 5 чл. с-в по инф.бюлетин на ВАСъв.,бр.9/96 г. В този смисъл са и приложените Р № 1615/9.05.96 г. по гр.д. № 1678/95 г. на ІV г.о., Р № 2279/30.03.2004 г. по гр.д. № 2342/2002 г. на ІV г.о. и др.
С обжалваното решение правилно е посочена квалификацията по чл.59 ЗЗД, но в конкретния случай искът е отхвърлен, защото въззивният съд е приел, въз основа на представените пред него приватизационни договори, че ответникът за процесния период е имал право на ползуване върху имота, а освен това не се установява да е започнал да го ползува реално.
Тази преценка на съда във връзка с доводите на касатора за неправилност, би могла да бъде проверена по реда на чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Касаторът се позовава и на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като твърди, че “е полезно да бъде установено със съдебното решение следното: а/собственикът на капитала и дружеството-правен субект са две различни неща, б/отговорността на дружеството-правен субект е различна от отговорността на собственика на капитала и не е необходимо самия собственик на капитала да влезе в имота и да го ползува реално като свой, както е приел АС, за да се приеме, че дружеството правен субект може да носи отговорност по чл.59 ЗЗД, в/смяната на собственика на капитала не означава смяна на страната.” Така общо формулираните въпроси имат доктринерна дефинитивност. Освен това, те не са предмет на мотивите на обжалваното решение.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 25/29.05.2008 г. по гр.д. № 169/2007 г. на Бургаски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: