ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 12.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 723 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗИ- О. застраховане АД-София против решение № 169/8.07.2008 г. по гр.д. № 911/2008 г. на Софийски АС, с което е оставено в сила решение № 96/18.01.2008 г. по гр.д. № 557/2003 г. на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. АД- П. , на основание чл.380 и чл.399-отм. ТЗ, сумите: 24 975.21 лв. застрахователно обезщетение за настъпило на 25.06.2002 г. застрахователно събитие, 1 000 лв. разходи за ограничаване на вредата, ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че при определяне размера на обезщетенията по застраховка на имущество, САС се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК: какви са последиците от неизпълнение на задълженията на застрахования за съобщаване, съгласно чл.399,ал.1 във вр. с чл.389-отм. ТЗ, и размерът на застрахователното обезщетение за вреди на имущество в хипотезата на подзастраховане-чл.398,ал.1-отм. ТЗ.
В изпълнение на дадените му указания, касаторът е представил две съдебни решения за които се твърди, че обосновават основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 753/26.09.96 г. по гр.д. № 1849/95 г. на ВС-V г.о. е прието, че застрахованият е задължен да уведоми незабавно от узнаването за настъпването на застрахователното събитие застрахователя. Така приетото е съобразно чл.333,ал.1-отм. ЗЗД, но в анотацията по АПИС е посочен и чл.389-отм. ТЗ. Независимо от това, САС като е приел, че ответникът не е установил, че уведомяването му в срок би ограничило или намалило обема на вредите, всъщност е съобразил по-новата практика на ВКС, че забавата на уведомяването не води до преклудиране правото на застрахования да иска застрахователно обезщетение. Разбира се, ако се установи, че забавата в уведомлението е с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата при които е настъпило събитието, то това би било основание последният да откаже плащане на застрахователната сума, респективно да намали последната. В случая няма данни за създаване на такива пречки от застрахования. Освен това, разпоредбата на чл.389,ал.1-отм. ТЗ не е императивна. В този смисъл са решение по гр.д. № 14/97 г. на V г.о., решение № 157/9.02.2000 г. по гр.д. № 1208/99 г. на V г.о. и др.
По вторият съществен материалноправен въпрос за подзастраховане във вр. с чл.398,ал.1-отм. ТЗ, посочен от касатора, е представено решение № 109/10.05.2007 г. по в.т.д. № 120/2007 г. на Великотърновски АС, за което обаче, няма данни, че е влязло в сила.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 169/8.07.2008 г. по гр.д. № 911/2008 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: