4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
С., 15,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1021/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №ІІ-140 от 12.11.2013 г. по гр.д. №2029/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касация –ЕТ „Д. – Д. С. „гр. Б. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. е посочил, че счита че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е четири въпроса, квалифицирани от него като материалноправни а именно – „ Ползването на данъчен кредит по определени фактури, представлява ли признание на задължението по тези фактури. 2. Осчетоводяването на определено задължение представлява ли признание на самото задължение. 3. Каква е доказателствената сила на фактурата…. 4. Отразяването на фактурата в счетоводството … представлява ли недвусмислено признание на задължението…”. По отношение на тези въпроси страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдяла, че същите са разрешени от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Изброени и приложени са решения на същият съд и е възпроизведена част от решение №46/09г. на ВКС, ІІ т.о.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси са релевантни, доколкото въззивният съд е разглеждал правното значение на представената по делото фактура, въз основа, на която страната е искала признаване на задължението по реда на чл.422 ГПК, приложената и цитирана практика не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
Не само с цитираните от касатора решения, № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС , ІІ т.о., но и с решение № 166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о. и др. е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните. Но и в тези решения на ВКС, третиращи договор, различен от разглеждания с въззивното решение, изрично е прието, че доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, същата установява наличие на конкретно договорно правоотношение, като е направен и цитирания от касатора извод, че само по себе си отразяването на така оформената фактура в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване / решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о./. В случая страната невярно интерпретира изводите на съда, като сочи, че същият е приел нещо различно от така изложеното, тъкмо обратното съдът изрично е посочил наличието на такава практика по чл.290 ГПК, като е възпроизвел решаващите изводи в решение № 46 на ВКС, ІІ т.о., но също така е направил своят решаващ извод въз основа на фактите по конкретното дело, за това, че в процесната фактура, която е издадена с оглед договор за наем, а не за продажба, липсват данни за съществените условия на договора и съответно не го установяват- не е посочен нито период, нито обект, който е предмет на наемното правоотношение. Следователно, не само не е налице противоречие, но и с оглед отчитането на тази практика по чл.290 ГПК от съда е налице пълно съответствие.
Касаторът е поставил и процесуалноправни въпроси, а именно „Какви са последиците от липсата на точен доклад по чл.146 ГПК…2 Въззивният съд допуснал ли е съществено процесуално нарушение, ако при неточен доклад на първоинстанционния съд, не изготви собствен такъв …3 Задължен ли е въззивният съд да изложи всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви… 4 Следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл.7 ГПК”. Така поставените въпроси не са релевантни. За да е налице общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да бъде свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания резултат. В случая страната е обосновала въпросите си не с процедирането на въззивния съд, по конкретния спор, не с приетото от него и пряко рефлектиращо върху изхода на спора, а с оплакването, че неправилно не е отчетено доказателственото значение на представената фактура, като е направен извод, че същата не установява наличие на наемно правоотношение.Подробно изложените оплаквания за неправилност на акта са без правно значение, тъй като същите се квалифицират по чл.281 ГПК но са ирелевантни в настоящето производство, като неотносими към основанията визирани в чл.280 ГПК. Самите въпроси така както са формулирани не отразяват конкретно действие на състава, а съставляват оплакване за неправилност- така и въпроса дали съставлява процесуално нарушение определено действие на съда. В тази връзка изброените решения на ВКС, чиито части, съдържащи разглеждане на изискванията на чл.146 ГПК касаторът е възпроизвел, не могат да обосноват и поддържаното от него противоречие и в процедирането на състава, доколкото страната не е посочила в какво се изразява то. Нещо повече, страната напълно е игнорирала поставяйки тези въпроси, това че въззивният съд е оставил исковата молба без движение, именно с оглед неяснотата, създадена от портиворечивите твърдения на касатора и по този начин, чрез отстраняване на недостатъците на исковата молба е очертал конкретно предмета на спор и е отстранил нарушенията на първостепенния съд. Не е отчетено и това, че с определение №1589 от 14.06.2013г., постановено по делото, въззивният съд е изготвил свой доклад във връзка с отстраняването на недостатъците на исковата молба. Следователно, дори и да бъде изведен правен въпрос от поставените процесуални въпроси на страната, приложените решения не съдържат разрешения, от които въззивният съд да се е отклонил. С оглед данните по делото, решаващият състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е разгледал и направените с въззивната жалба оплаквания в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въз основа на тях е изградил своите фактически и правни констатации и е направил своите изводи довели до обжалвания резултат. В тази връзка липсва противоречие, а такова и конкретно не е посочено между разрешението на поставен въпрос в сравняваните съдебни актове. Правилността на изводите на съда,мотивирали страната, с оглед представеното изложение да посочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и оплакванията за неправилно възприети факти по спора не са относими към основанието за допускане на касационно обжалване, а към правилността на акта т.е. квалифицират се по чл.281 ГПК, поради което са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-140 от 12.11.2013 г. по гр.д. №2029/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: