Определение №1000 от 19.12.2011 по ч.пр. дело №932/932 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1000
гр. София, 19.12. 2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 932 по описа за 2011г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. З. срещу определение № 3915 от 24.10.2011г. по ч. гр. дело № 1816/2011г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане № 19926/28.09.2011г. по ч. гр. дело № 5671/2011г. на Бургаски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на заявителя – частен жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение, моли същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените разноски за всички инстанционни производства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима поради това, че въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК сочи, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е въззивно и с него практически е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на заявителя за присъждане на направените разноски в размер 576 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 4 760,37 лв. – незаплатена цена на гуми, монтаж и демонтаж и законната лихва върху главницата. Поради това, че заявените претенции са под определения в чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер и частната касационна жалба е подадена на 16.11.2011г., не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. З. срещу определение № 3915 от 24.10.2011г. по ч. гр. дело № 1816/2011г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top