О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 28.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 октомври 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1071/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета М. М. П., против решение № 130 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 100/2010 г. на Ловешкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим поради липса на правен интерес иск. Поддържат се и оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Като такъв се сочи въпросът за конститутивното действие на актовете по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Касаторът се позовава на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, решение № 313 от 14.12.2009 г. по в.гр.д. № 89/09 г. на Окръжен съд Ловеч .
Ответникът по касация Н. Г. Х. чрез своя пълномощник адв. Н. Д.- Я., както и ответниците И. Г. Ч., П. Х. Ч., П. М. Б. и М. П. Б., представлявани от адв. П. Ч., изразяват становище, че не са налице визираните от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставена в сила решение № 584 от 17.01.2008 г. по гр.д. № 418/07 г. на Троянския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че П. Х. Ч., И. Г. Ч., П. Х. Ч., М. П. Б., П. М. Б. и Н. Г. Х. са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], кв.О.: 1/ УПИ Х с площ 600 кв.м., при граници: път, УПИ ХVІІІ и УПИ ХІ; 2/ УПИ ХІ с площ 510 кв.м при граници : УПИ Х, УПИ ХІІ , УПИ ХІІІ и път ; 3/ УПИ ХІІ с площ 520 кв.м. при граници: УПИ ХІ, УПИ ХІІ и от две страни път, и ответникът е осъден да им предаде владението върху тези имоти. Въззивното решение е постановено при повторното разглеждане на делото, след като с решение № 122 от 15.02.2010 г. по гр.д. № 3325/08 г. на ВКС, ІІІ г.о., е отменено предходното въззивно решение, с което е било обезсилено решение № 584 от 17.01.2008 г. по гр.д. № 418807 г. на Троянския районен съд и прекратено производството по делото, и делото е върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на правния спор.
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с решение № 15 от 03.02.1993 г. Поземлена комисия – Априлци е възстановила на наследниците на П. Х. Ч. правото на собственост върху няколко земеделски имота, в това число овощна градина от 14 дка в землището на [населено място],[жк], м. ”С. А.” при граници: Тихо П., М. Н., гробища и път. През 2003 г. един от наследниците- П. Х. Ч. / внук/ подал молба до кмета на [община] за издаване на удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ с оглед приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. По това искане кметът на [община] постановил отказ, който бил отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение по адм.д. № 188/04 г. на Окръжен съд Ловеч и преписката върната на техническата служба при [община] за издаване на посочените документи. До приключване на устните състезания по делото такива не са издадени.
С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че възстановеният по п.17 от решение № 15/03.02.1993 г. на ПК земеделски имот – овощна градина с площ 14 дка, е идентичен с имот пл.№ 182 по регулационния план на [населено място] от 1932 г., записан на името на П. Ч. и попада в границите на парцел І в кв.47 по плана от 1981 г., отреден за училище и детски дом. През 2002 г. било одобрено изменение на ПУП- ПРЗ на УПИ І в кв.47, като са създадени нови урегулирани поземлени имоти: УПИ І – за търговия; УПИ ХІV- за детско заведение; УПИ ХІІІ- за училище; УПИ Х, УПИ ХІ и УПИ ХІІ- за жилищно застрояване. Вещото лице е посочило, че новообразуваните УПИ Х, ХІ и ХІІ не са застроени.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че решение № 15 от 03.02.1993 г. на ПК- Априлци е годно да легитимира ищците като собственици на възстановените им в реални граници земеделски имоти, тъй като съдържа описание на техните индивидуализиращи белези – размер, местност, граници, съседи. Липсата на скица и удостоверение от техническата служба на общината не обосновава друг извод, тъй като посочените документи имат само информативно значение. Приел е, че реституцията на УПИ Х, ХІ и ХІІ в кв. 47 е законосъобразно проведена, доколкото от събраните по делото доказателства не е било установено да са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСППП- имотите са незастроени.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за годността на решение № 15 от 03.02.1993 г. да породи конститутивно действие предвид обстоятелството, че с него възстановеният имот в границите на урбанизираната територия не бил индивидуализиран съобразно актуалния му регулационен статут, респ. административната процедура по възстановяване на собствеността не била завършена, защото решението не било придружено от скица. Този въпрос вече е бил разрешен от ВКС при предходното разглеждане на делото с решение по чл. 290 ГПК и не може повторно да обоснове достъп до касационно обжалване. С отменителното решение е прието, че моментът на възстановяване на собствеността върху земеделската земя се преценява конкретно, съобразно фактическите твърдения в исковата молба и данните по делото. Посочено е, че към момента на постановяване на решение № 15/03.02.1993 год. на ПК, не е съществувал режимът на чл.11, ал.1 и сл. ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, нито пък е имало изискване за скица към решението. Съобразено е обстоятелството, че [община] не оказва дължимото по закон административно съдействие за приключване на процедурата по възстановяване собствеността върху процесния имот, като неоснователно отказва да издаде необходимите документи по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е разпоредено издаването им и не може да черпи права от бездействието на своите органи. В обобщение е направен извод, че щом решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху процесната овощна градина от 14 дка в м. ”С. А.” в съществуващи /възстановими/ реални граници, е било постановено при действащата към 1993 г. редакция на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, следва да се приеме, че процедурата по земеделската реституция на имота е приключила и искът за ревандикация е допустим, поради което въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора.
Следователно, възражението на касатора за незавършена процедура по възстановяване на собствеността върху процесните имоти и за недопустимост на ревандикационния иск е преклудирано с постановяване на отменителното решение на ВКС при първото касационно производство и по аргумент от чл. 295, ал.1 ГПК произнасянето на въззивната инстанция по същия въпрос при новото разглеждане на делото, доколкото не се твърди да не е съобразено с дадените от ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон, не може да служи като основание за достъп до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 100/2010 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: