3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
С., 08.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 682/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1708 от 22.12.2009 г. по в. гр. д. № 637/2009 г. на Варненския окръжен съд в сила е оставено решение № 544 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 4646/2004 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ 647 кв. м. от имот пл. № 442 по КП “Б. чешма, Дъбравата и М. рид”, находящ се в землището на гр. В., кв. “В.”.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК ищцата В. Н. Ж. е подала касационна жалба, към която се е присъединил ищецът Т. Й. Т.. Относно предпоставките за касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което с оглед разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касация П. Б. Л. и П. Р. Л. не са подали писмени отговори.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По предявения иск за ревандикация на земеделска земя, възстановена в полза на ищците с решение на поземлената комисия, ответниците са противопоставили възражение, че имотът им е предоставен за ползване по реда на постановление на М. съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд приел, че ищците са доказали завършена реституционна процедура и установена идентичност на притежавания от наследодателя им Й. К. имот с този, описан в решението на поземлената комисия, но не са събрани доказателства собственикът да е бил член на ТКЗС, респективно имотът да е бил отнет по някой от предвидените в чл. 10 ЗСПЗЗ способи. Оттук съдът заключил, че ищците не са установили наличието на определените в закона предпоставки за възстановяване на правото на собственост, поради което не могат да се легитимират за собственици на твърдяното придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ. Затова и една от предпоставките за успешно водене на иска по чл. 108 ЗС не е налице, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо изследването на останалите елементи от фактическия състав, а именно наличие или липса на основание за осъществяваното от ответниците владение. В мотивите към обжалвания акт въззивният съд приел и това, че ответницата П. е вписана под № 119 в списъка, приложен към протокол № 8 от 19.05.1967 г. на ИК на О. гр. В., който е взел решение № 4 за раздаване на земи за ползуване по реда на ПМС № 21. По делото не са събрани доказателства имотът да е попадал извън компетентността на ИК към релевантния момент, поради което съдът приел, че ответницата е имала валидно предоставено от компетентен орган право на ползуване върху описания в протокола имот.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: представлява ли неистински документ поради неавтентичност протокол от заседание на ИК на ОНС, който от една страна не е подписан от председателя на ИК на ОНС, въпреки че същият е присъствал лично и е ръководил заседанието, а от друга страна е подписан от секретар, който пък не е присъствал лично на заседанието; следва ли неистинският, неавтентичен документ, да се изключи от доказателствения материал по делото; удостоверява ли валидно такъв документ проведеното заседание на ИК на ОНС; поставен е и въпросът за заместване и възлагане на функциите. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: р. № 1004 от 21.10.2008 г. по гр. д. № 3359/2007 г., I-во г. о., р. № 2295 от 26.01.2004 г. по гр. д. № 2367/2002 г., р. № 4 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 5415/2007 г. и р. № 888 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 1223/2008 г., всичките на IV-то г. о.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и свързан с решаващата воля на съда. В разглеждания случай от значение за изхода на делото е не само въпросът за наличието или липсата на основание на упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота. За да бъде уважен един иск, основан на чл. 108 ЗС, необходимо е да са налице три предпоставки. Първата е ищецът да докаже, че е собственик на вещта в съответствие с изискванията за собственост; на второ място вещта да се владее или държи от ответника и третата предпоставка е това да е без основание.
Решителните мотиви на въззивния съд, които са довели до отхвърлянето на иска, са свързани с приетото от него, че ищците не могат да се легитимират за собственици на твърдяното придобивно основание-реституция по ЗСПЗЗ. По този решаващ извод на съда не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да бъде преценен в настоящия етап от разглеждане на касационната жалба – производството по допускане на касационното обжалване. Без преодоляване на тази констатация на съда не може да се стигне до обсъждане на въпроса за наличието или липсата на основание за владението на спорната вещ от ответниците по иска. В този смисъл поставените от касатора Ж. въпроси не са от значение за решаването на конкретния правен спор.
Съгласно посоченото ТР № 1/2010 г. рамките, в които се преценява допустимостта на касационното обжалване, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая поставените въпрос не касаят решаващия извод на въззивния съд, затова и не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1708 от 22.12.2009 г. по в. гр. д. № 637/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: