О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 3.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. А. А. от гр. С., чрез повереника му адв. Д от АК-София, против решение № 76 от 17.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението от 22.05.2006 г. по гр.д. № 3207/04 г. на СРС, ГК, 48 състав, в частта, с която е унищожена упълномощителната сделка с нотариална заверка на подписа по пълномощно рег. № 2* от 10.09.2001 г. по описа на нотариус рег. № 117 на Н. камара, по иска на Б. Г. Т. от гр. С. срещу Й. И. К. от гр. С., с правно основание чл. 44, вр. с чл. 27, пр. 1 ЗЗД и е прекратено производството в тази част. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Б. Г. Т., чрез настойника К от гр. С., срещу Е. А. А. и П. Х. К. , и двамата от гр. С., искове с правно основание чл. 44, вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за унищожаване на едностранна сделка – упълномощаване, описана по-горе, с което Б. Г. Т. е упълномощил Й. И. К. да продаде имот, находящ се в гр. С., ж.к. “Б”, бл. 14, вх. “Е”, ап. 82, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, площ от 75,31 кв.м., при съседи: стълбище, К. , от три страни – двор, заедно с принадлежащото му мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без изрично да е посочен материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитирани са 16 съдебни решения на ВКС и въззивни съдилища и едно определение, които не са представени.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ищецът Б. Г. Т., чрез настойника си К. Б. Т. , чрез повереника адв. В от АК-София, оспорва касационната жалба и изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и на трайната съдебна практика. За да бъде извършена преценка за наличието или не на твърдяното противоречие, следва да се формулира точно и ясно конкретния въпрос от материалноправен или процесуалноправен характер, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е значим за изхода на спора, а това не е сторил жалбоподателя. От касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обаче може да се изведе като въпрос от материално правно естество наличие на дееспособност на ищеца към датата на извършването на упълномощителната сделка. Този въпрос е по съществото на спора, който в случая е обсъден от въззивния съд след анализ на събраните по делото доказателства, като евентуалната неправилност на тази преценка е основание за касиране на съдебното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Решението на съда кореспондира с направените от него изводи за наличието на предпоставките на чл. 31 ЗЗД и в този смисъл то не противоречи на практиката на ВКС, за каквото противоречие твърди жалбоподателят, но не го е доказал.
В случая може да бъде изведен и процесуалноправен въпрос касаещ допустимостта на иска, предявен срещу жалбоподателя, след като същият не е владелец и собственик на процесната вещ. Въззивният съд е приел, че искът е допустим по отношение на жалбоподателя, тъй като той е купувач на процесния апартамент по сделка, в която е използвано упълномощителното действие. Непредставянето на съответните съдебни решения, за които се твърди, че са в противоречие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение в тази насока, е основание за необсъждане на твърдението на жалбоподателя. Независимо от това настоящата инстанция счита, че изводът на съда за допустимостта на иска срещу първия по ред приобретател на процесния недвижим имот е законосъобразен и кореспондира с трайната практика на ВКС. Жалбоподателят не е представил доказателства в обратна насока, а Върховният касационен съд не събира служебно доказателства, а обсъжда представените му такива. Ето защо, в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК въпросите от материалноправен и процесуалноправен характер, които могат да бъдат изведени от касационната жалба и приложеното към нея изложение, са същите които вече са обсъдени по-горе от настоящата инстанция. Изложените по-горе съображения са валидни и за това основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 31 ЗЗД и по допустимостта на предявения иск, поради което в случая не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика по релевираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 17.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV “Д” отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: