2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002
С., 14.10. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Д.
Жива Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 504/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Л. А. и по касационна жалба на ответника П. Г. Х. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1424 от 12 ноември 2009 год. по гр. дело № 1603/2009 год., с което като отменил решение № 185 от 16.04.2009 год. по гр. дело № 44/2008 год. на Благоевградски окръжен съд в частта за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. и в частта за уважаването на иска за заплащане на имуществени вреди за разликата над 101,61 лв. отхвърлил исковете на К. А. против П. Х. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 101,61 лв. и оставил в сила решението в частта, с която исковете са уважение в размер на 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва от 23.10.2003 год. и в размер на 101,61 лв. обезщетение за имуществени вреди ведно със законна лихва от 26.02.2008 год. и в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер.
К. ищец К. Л. А. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е приложена неправилно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията поради съпричиняване на увреждането от пострадалия. Позовава се на неправилно прилагане на чл. 236, ал. 2 ГПК от въззивния съд, който не е изложил мотиви за вида и характера на увреждането, като е препратил тяхното установяване към съдебно-медицинската експертиза и на неправилно прилагане на чл. 269 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е позовал на съпричиняване на увреждането, без във въззивната жалба да е имало наведени доводи за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Посочено е приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като основание за допускане на касационно обжалване.
К. ответник обжалва решението в частта, с която исковете да уважение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие със задължителната съдебна практика – П. № 4/1968 год. и П. № 12/1973 год., без да излага съображения в какво се състои противоречието, твърди, че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетенията и поставя процесуалноправния въпрос може ли съдът да се позовава на дадени обяснения на страните в друго производство – в случая проведено дознание.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на ищеца К. А..
Жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че за от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Основание за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза няма, тъй като по приложението на чл. 51, ал. 1 ЗЗД има постоянна съдебна практика, а обжалваното решение не е постановено в противоречие с тази практика. Въпросът по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК касае съществото на спора и не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Жалбоподателят поставя и въпроса – може ли въззивният съд да се позове на съпричиняване на вредоносния резултат, ако това не е посочено във въззивната жалба.
Разпоредбата на чл. 269 ГПК уреждаща правомощията на въззивния съд постановява, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че във въззивната жалба на ответника по предявения иск, няма изрично позоваване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД даващ възможност на съда да намали обезщетението, ако увредения е допринесъл за настъпване на увреждането.
На определяне и присъждане подлежат всички вреди, които са настъпили или могат да настъпят в бъдеще, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Вредите могат да бъдат резултат и на поведението на пострадалия, в който случай е налице съпричиняване. Вредите съпричинени от пострадалия не са пряка и непосредствена последица от деянието на деликвента и за тях той не отговоря. Те са пряка и непосредствена последица от поведението на увредения. Затова размерът на обезщетението следва да бъде намален съответно на съпричиняването. Съдът е длъжен да изясни дали е налице съпричиняване и ако е налице такова служебно и без възражение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намали размера на обезщетението съответно на съпричиняването, когато то се намира в причинна връзка с увреждането и вредите от него (ППВС № 17 от 18.11.1963 год. т. 7).
Предвид изложеното следва да се приеме, че като е приел съпричиняване на увреждането и от страна на увреденото лице, за да намали размера на обезщетението, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, а това изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК.
В. съд не е превишил правомощията си с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК и въведения ограничен въззив. Във въззивната жалба на ответника има изрично позоваване на поведението на пострадалия преди и по време на инцидента във връзка с определение размер на обезщетението, оплакване правилно квалифицирано от съда като искане за намаляване на обезщетението в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която съдът е приложил, с оглед на цитираната задължителна съдебна практика.
При тези съображения касационно обжалване на решението в частта за уважаване на исковете в посочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне.
По изложението за допускане на касационно обжалване на ответника П. Х..
Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, без да е развил съображения за противоречие на обжалваното решение със задължителната съдебна практика, което прави позоваването формално и на неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД по въпроса за справедливо определяне на обезщетението, без да сочи противоречива съдебна практика, по който има утвърдена съдебна практика, включително и по чл. 291 ГПК, а това изключва хипотезата на т. 3-та, като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поставя и процесуалноправният въпрос – може ли съдът да се позове на дадени от страната обяснения в друго производство, в случая на проведено дознание. По този въпрос отговора е положителен – съдът може да се позове на дадени от страните обяснения в проведено по случая дознание, което да цени като извънсъдебно признание за обстоятелства неблагоприятни за страната, а те се ценят съвокупно с всички събрани по делото доказателства. По този начин е процедирал въззивният съд, при обосноваване авторството на извършеното от ответника деяние във връзка и с изслушани по делото гласни доказателства.
При тези съображения, касационно обжалване на решението в частта, с която са уважени исковете не следва да се допусне.
С оглед изход на делото, съдебните разноски остават в тежест на страните, както са ги направили.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1424 от 12 ноември 2009 год. по гр. дело № 1603/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Ч.