4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
С. 17.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 433/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. К. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител- адвокат В. П. срещу въззивно решение № 1721 от 14.11.2011 г. по гр. дело № 317/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 11.12.2009 г. по гр.д. № 1391/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от жалбоподателя срещу М. Б. Богданова и Б. Г. К..
В изложеното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС- Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС по въпроса принадлежи ли общо на двамата съпрузи имот, придобит през време на брака, закупен със средства дарени по време на брака само на единия съпруг. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд разрешил въпроса придобила ли е ответницата в условията на съпружеска имуществена общност имот в [населено място], [улица] , тъй като не е извършена преценка на всички събрани по делото доказателства. В противоречие с практиката на ВКС съдът пристъпил към постановяване на решение, без делото да е напълно разяснено. Въпросът следва ли съдът разглеждащ иска по чл.135 ЗЗД да се произнесе относно собствеността на имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност, от който кредиторът може да се удовлетвори, установявайки че за същия имот има заведен иск по чл.21 СК пред съд или трябва да спре производството по делото според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са съдебни решения.
Ответницата М. Б. Богданова в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Ответникът Б. Г. К. не е изразил становище по касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от жалбоподателя срещу М. Б. Богданова и Б. Г. К. за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 10.12.2004 г. между М. Богданова и Б. К.. В. съд е приел, че ищеца е кредитор по парично вземане. Въз основа на запис на заповед, издаден от ответницата с влязло в сила определение по ч.гр.д. № 1402/2004 г. на Д. издателят на ценната книга е осъден да заплати на ищеца сумата 10 300 лв., за която на 4.10.2004 г. е издаден изпълнителен лист. На 10.12.2004 г. М. Богданова дарила на баща си Б. К. собственият недвижим имот- апартамент № 5 намиращ се в жилищна сграда на [улица], [населено място]. Приел е, че към момента на сключване на сделката ответницата е притежавала в режим на семейна имуществена общност имот в [населено място], [улица], за който не са ангажирани годни доказателства за това, че този имот е лична собственост на бившия съпруг на ответницата. Въз основа на това е изведен изводът, че с атакуваната сделка интересите на ищеца по удовлетворяване на вземането му спрямо ответницата не са увредени, тъй като към момента на сключване на сделката последната е разполагала и с друг имот.
По поставения в изложението материалноправен въпрос: принадлежи ли общо на двамата съпрузи имот придобит по време на брака, закупен със средства дарени по време на брака само на единия съпруг не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е неотносим към спора по приложението на чл.135 ЗЗД, тъй като касае други правни проблеми свързани със спор за правото на собственост върху имот, придобит по време на брака, когато един от съпрузите твърди, че не е станал съпружеска имуществена общност, тъй като за придобиването му са вложени от същия извънбрачни средства.
По въпроса относим към задължението на съда да обсъди фактите по делото съвместно с всички доказателства, както и да пристъпи към постановяване на решението, след като делото е напълно разяснено не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Този въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съдът при анализ на всички събрани по делото доказателства е приел, че ответницата има имущество от което ищецът-кредитор да се удовлетвори, т.е. че не е налице увреждане на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД.
По въпроса налице ли е преюдициалност на спор по чл.21 СК /отм./ по отношение на отменителния иск по чл.135 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят за първи път в настоящото производство поставя този въпрос. Въпросът не е бил поставян нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд с подадената въззивна жалба. Не е поискано спиране на производството по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК, нито жалбоподателят е представил във въззивното производство влязлото в сила решение по иска по чл.21 СК /отм./, за да бъде съобразено от съда. Това изключва обсъждане на поставения въпрос за първи път в настоящото производство, а представения с касационната жалба препис от влязлото в сила решение по иска по чл.21 СК /отм./ не може да бъде да бъде съобразен в касационното производство. В този смисъл поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на спора.
С оглед изложеното, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1721 от 14.11.2011 г. по гр. дело № 317/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: