ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002
София, 27.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 267 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. С. С. от София, приподписана от адвокат Б., срещу въззивното решение на СГС от 13.Х.2009г. /погрешно записано 2008г./ по в.гр.д. № 2641/2009г.
Ответникът по касационната жалба В. Ф. Ф. от София е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 12.ХІІ.2008г. по гр.д. № 16106/2007г. в отхвърлителната му част за сумата 100лв. обезщетение за неимуществени вреди по предявения от Б.С. срещу В.Ф. иск и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Ф. да заплати на С. 100лв. обезщетение за неимуществени вреди от обида, нанесена му на 15.VІІ.2002г. публично чрез израза “мошеник”, ведно със законната лихва, считано от посочената дата до окончателното изплащане, както и 6.06лв. разноски, и е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в останалите му отхвърлителни части по иска срещу Ф. за разликата до пълния му предявен размер 2000лв., както и по исковете за обезщетения за неимуществени вреди срещу К. Б. К. за сумата 400лв., срещу Д. П. А. за сумата 400лв. и срещу М. К. Д. за сумата 300лв.
За да постанови решението в обжалваната му пред настоящата инстанция отхвърлителна част за разликата над 100лв. до 2000лв. по иска срещу Ф., въззивният съд е приел, че претенцията е доказана по основание. Ф. е употребил по отношение на ищеца думата “мошеник” по време на провеждането на общо събрание на етажната собственост, което е отразено в протокола за събранието, а се установява и от показания на свидетели, думата отразява отрицателна оценка на личностните качества на ищеца и е от естество да засегне чувството му за достойнство, обидата е нанесена виновно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразно чл.52 от ЗЗД е взел предвид, че обидата е нанесена публично и пред познати лица, но в контекста на разгорещен дебат относно имуществени отношения, включително заплащани недължимо данъци за собствен на ищеца апартамент, като е приел, че присъдената сума е справедлив стойностен адекват на вредите.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.52 от ЗЗД в противоречие с практиката на съдилищата /тъй като се сочи незадължителна практи на ВС – решение № 92/1996г. по гр.д. № 674/1995г./, като е приложил занижен критерий и в недостатъчна степен е отчел вида и степента на увреждането.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен за спора е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай посоченият от касатора материалноправен въпрос е съществен за резултата по делото, но той е решен в съответствие със закона и не е налице твърдяното му противоречиво разрешаване от съдилищата. Приложението на въздигнатия в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест за всеки отделен казус, а това обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. Тъй като обезщетението по посоченото от касатора решение на състав на ВС е определено за болки и страдания, причинени от физическо увреждане, довело до ограничения в движението на снагата и до нужда от лекарска намеса, и то към 1996г., т.е. преди деноминацията на лева през 1999г., което го прави несъпоставимо с определеното по настоящото дело, не е налице противоречиво разрешаване на въпроса по приложението на посочената материалноправна разпоредба. Определяйки обезщетението, преценявайки тежестта на обидата с оглед на конкретните обстоятелства при нанасянето й, въззивният съд при произнасянето си се е съобразил с трайната практика на съдилищата по приложението на съдържащият се в чл.52 от ЗЗД обществен критерий за справедливост при възмездяване на неимуществени вреди.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Въззивно отделение, ІV В състав, постановено на 13.Х.2009г. по гр.д. № 2641/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: