3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
С., 08.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 705/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № I от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1048/2007 г. на Разградския районен съд е допусната делба на ? ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ VIII-4725 от кв. 34 по плана на гр. Р., заедно с първия етаж от четириетажна жилищна сграда, избено помещение № 2 в приземния етаж и гараж № 2, както и ? ид. ч. от таван-изток и ? ид. ч. от избено помещение № 6, между П. И. С. и Н. И. Д., при равни дялове; съделителят Д. е осъден да заплаща на съделителката С. месечно обезщетение за ползуването на съсобствения имот по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ в размер на 100 лева, считано от 05.11.2007 г. до приключването на делбата.
Това решение е обезсилено с решение № 84 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 182/2008 г. на Разградския окръжен съд относно делбата на ? ид. ч. от мястото и делото е прекратено. В останалата част решението е потвърдено.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Н. И. Д., който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация П. И. С. счита касационната жалба за недопустима, а по същество – за неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че правото на собственост на наследодателя И. Н. Д. е удостоверено с н. а. № 6 от 07.01.1991 г., а след неговата смърт през 1998 г. съсобственици на спорния имот на основание наследствено правоприемство са станали съделителите. Правопрекратяващото възражение, заявено от ответника по иска, сега касатор, съдът приел за неоснователно по съображения, че в периода 1996-1998 г. собственикът е бил жив и независимо, че ответникът посещавал имота и извършвал ремонтни дейности, в негова полза не е текла придобивна давност. Осъществяваното впоследствие самостоятелно владение не е съпроводено с изменение на основанието на владението по начин, който да манифестира пред сънаследницата претенциите му за изключителна собственост.
В изложението за допускане на касационно обжалване /първоначално и поправено/ се посочва, че въззивният съд не е взел предвид необходимостта от участие на задължителен необходим другар в процеса, а именно съпругата на касатора, претендиращ за придобиване на права въз основа на придобивна давност, изтекла в негова полза по време на брака. Показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели са приети като недостатъчни да удостоверят твърденията на ответника и в тази връзка са направените пред втората инстанция доказателствени искания, но съдът ги игнорирал, макар те да били напълно относими и необходими за изясняване от фактическа страна на делото и на обективните отношения. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че посочените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Представено е и определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/2008 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК и не са относими към правилността на решението. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай такъв принципен въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото, не се поставя. Развитите от касатора съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила при конституирането на страните, при попълването на делото с доказателства и разясняване на действителните права и отношения, както и при обсъждането и преценката на доказателствата, по същество се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и имат отношение към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК.
Не са налице и допълнителните предпоставки, свързани със специалните основания за допускане на касационно обжалване. Представеното определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/2008 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., като постановено по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не се включва в понятието “практика на съдилищата” според разясненията в т. 3 на ТР № 1/2010 г. и не може да обуслови основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Неточното прилагане на закона е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1/2010 г., а и по него липсва каквато и да е обосновка.
С оглед на всичко изложено, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 84 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 182/2008 г. на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: