5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1921 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. „Б. х.” [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. М., против въззивното решение без номер от 23 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 3162 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. в частта му, с което е оставено в сила решение № 53 от 4 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 11503 по описа на районния съд в [населено място] за 2006 г. за отхвърляне на иска на касатора за осъждането на Д. А. Ш. от [населено място] да заплати на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползване на имот за сумата от 3458,06 лева до предявения размер от 6000 лева частично от общия размер от 7696,70 лева, за периода 19 май 2002 г. – 5 април 2005 г.
В жалбата се сочи, че правилно съдът приел, че касаторът е собственик на процесния имот и че ответникът го е държал и ползвал без основание през процесния период, но неоснователно е прието, че ответникът е придобил имота чрез давностно владение с начален момент 4 май 1995 г. до датата на завеждане на иска, без да е съобразено, че жилищният блок не е приет с акт обр. 16 и няма разрешение за въвеждане и експлоатация, както и разрешение за ползване по смисъла на ЗУТ, че строителството е било забранено и че завършването на грубия строеж е продължило десетилетия след 1995 г.; не е взето предвид, че само съответната администрация може да удостовери кога даден имот е завършен на груб строеж; свидетелските показания не идентифицират имота, нито установяват намерението за своене и придобиване по давност; в противоречие със закона съдът приема, че начало на период на владение може да е договор с трето лице; не е изследвано има ли държавна и/или общинска собственост, имотът изграден ли е законно и пр.; представени са доказателства за нареждания за забрана за ползване на имота и през този период той не е ползван от ответника. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационният съд следва да отговори на следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: може ли да се придобие по давност имот, собственост на Ж., приложима ли е разпоредбата на чл. 31, ал. 3 ЗК (отм.) и за вещ, собственост на Ж., като вид кооперация, допустимо ли е със свидетелски показания да се установява степен на завършеност на строителен обект при наличие на изискванията на чл. 181 ЗУТ, при наличие на административна забрана за ползване на строеж може ли да се приеме, че недвижим имот се владее явно и да се завладява по давност невъведен в експлоатация апартамент по смисъла на закона. Въззивното решение противоречи на решения на ВКС, въпросите са противоречиво разрешавани от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представят се решение № 577 по гр.д. № 727 за 2006 г. на ІІ ГО, решение № 183 по гр.д. № 5032 за 2007 г. на ІV ГО, решение № 271 по гр.д. № 3148 за 2008 г. на І ГО, решение № 272 по гр.д. № 3198 за 2008 г. на І ГО, както и невлязло в сила решение на първоинстанционен съд, което не формира съдебна практика.
Ответникът Д. А. Ш. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че касаторът е станал собственик по приращение на жилищната сграда и обектите в нея на основание чл. 92 ЗС; доказателствата по делото сочат собственическо отношение на ответника към процесния жилищен обект, който е бил запазен за строителя, поради което няма пречка да бъде придобит по давност от физическото лице; от събраните гласни доказателства и от приетите писмени доказателства се установява, че процесната сграда е завършена в груб строеж през 1995 г. и към този момент е съществувал годен обект на вещно право, като забраната за ползване поради неприемането й по установения ред, не опровергават свидетелските показания, че ответникът е започнал да ползва вещта най-късно от есента на 1995 г. и липсват доказателства касаторът да е прекъсвал явното владение на ответника до предявяването на иска; забраната за придобиване по давност имот на кооперация е неприложима към Ж. предвид предметния обхват на ЗК и урежданите с него имуществени отношения; обезщетение за ползване се дължи от ответника от датата, посочена в исковата молба до датата на получаване на ключа за обекта.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторът е поставил четири въпроса, като първите три от тях са били разрешени от въззивния съд във връзка с други обстоятелства, като така дадените разрешения са различни от хипотезите, по които касаторът поставя своите питания. Макар да е вярно, че съдът изрично е посочил, че разпоредбата на чл. 31, ал. 3 ЗК (отм.) не намира приложение по отношение на придобиването на давност на имоти, собственост на Ж. във връзка с предметния обхват на ЗК и имуществените отношения, уреждани от същия закон, преди това съдът е обвързал придобиването на имота по давност от страна на ответника по иска с обстоятелството, че имотът не е бил предназначен за разпределяне между член-кооператорите, а е бил запазен за строителния предприемач и се предоставя по силата на договора между строителя и Ж., поради което липсва пречка имотът да се придобива по давност. След като въззивният съд по този начин е разрешил спора във връзка с възражението на ответника, то дори и да беше даден различен отговор на поставения от касатора първи материалноправен въпрос, изводът в тази връзка не би бил променен.
Идентичен е изводът и за втория поставен материалноправен въпрос, който произтича от първия. Освен това следва да се отбележи, че с решение № 434 по гр.д. № 387 за 2010 г. на ІІ ГО, уеднаквяващо съдебната практика по поставените въпроси по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС приема, че разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от отменения ЗК не се разпростира и по отношение на Ж., тъй като тя е приложима за други правни субекти с различни характеристики и урежда различни правоотношения.
На трето място, отново изводът на въззивния съд поставя акцент на различни обстоятелства в сравнение с насоката, дадена в процесуалноправния въпрос – касаторът иска да бъде тълкувано възможно ли е със свидетелски показания да се установява степен на завършеност на строителен обект при наличие на изискванията на чл. 181 ЗУТ, но въззивният съд е обосновал извода си и с други доказателства, освен с гласните, а конкретен правен въпрос в тази връзка касаторът не е поставил. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва поставен правен въпрос по разрешение на въззивния съд, което да може да бъде преценявано с оглед критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Най-после касаторът поставя материалноправния въпрос за възможността да бъде осъществявано владение и да се придобива по давност имот, невъведен в експлоатация по смисъла на закона. В представените две решения по чл. 290 ГПК (решение № 271 по гр.д. № 3148 за 2008 г. на І ГО, решение № 272 по гр.д. № 3198 за 2008 г. на І ГО) касационният съд приема, че строителството на обектите в същата жилищна сграда е завършено, макар и да не е съставен акт обр. 16, но ползвателите са владели съответните обекти през целия исков период. Доколкото в съдебната практика липсва колебание, че предмет на разпоредителни сделки и на завладяване, съответно – на придобиване по давност, може да е имот, който е изграден в груб строеж, т.е. – не е въведен в експлоатация, то е явно, че дори и установяването на забрана за ползване на имота, не би повлияло върху възможността подобен имот да се завладява и да се придобива по давност. Фактическа власт върху недвижим имот, като един от елементите на владението, се реализира не само чрез прякото ползване на недвижим имот, а и чрез извършването на довършителни работи в него и подобряването му. Затова забраната на чл. 177 ЗУТ да се ползва строеж, или част от него, преди да е въведен в експлоатация, не е пречка за установяване на владение. Това разрешение е дадено при уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК с постановяването на решение № 117 по гр.д. № 718 за 2010 г. на І ГО, което е задължително за съдилищата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 23 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 3162 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 4