ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1003
София, 3.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 744/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” АД гр. К. против въззивното решение на К. окръжен съд от 08.01.2009 год. по гр. д. № 453/2008 год., с което е оставено в сила решение от 06.07.2006 год. по гр. д. № 97/2006 год. на К. районен съд, в частта с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е отменена като незаконна заповед № 821 от 15.12.2005 год. на изпълнителния директор на „Е” АД гр. К., с която на В. Б. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „магазинер на склад „Г” в „Е” АД, както и в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 1444,80 лв. до 1800 лв., като първоинстанционното решение в частта, с която иска е отхвърлен до размер 1444,80 лв. е отменено и въззивният съд е осъдил „Е” АД да заплати на В. Б. Д. сумата 1444,80 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 16.12.2005 – 16.06.2006 год. със законна лихва от 09.01.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика досежно преценката за системността на извършените нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – правно основание залегнало в мотивиращата част на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца. Към изложението са представени съдебни решения на Върховния съд по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът В. Б. Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които са неоценяеми и е уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението материалноправен въпрос касае преценка на понятието „системност на нарушенията” на трудовата дисциплина, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че така поставения правен въпрос не е разрешен от съда в противоречие с представената и трайно установена съдебна практика.
Според чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за „системни нарушения на трудовата дисциплина”.тежняващият признак на това нарушение е повтаряемостта на извършеното нарушение. Понятието „системни нарушения” на трудовата дисциплина е изведено в чл. 7 ОПВТР и включва „три или повече нарушения – тези, за които дисциплинарното наказание не е наложено, както и тези, за които дисциплинарното наказание е наложено, но още не е заличено”. В броя на нарушенията (най -малко три) не се включват дисциплинарните нарушения, за които са изтекли сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ (2 месеца от откриване на нарушението и 1 година от извършването му). В състава на основанието „системни нарушения на трудовата дисциплина” се включат само нарушенията, за които могат да се налагат дисциплинарни наказания., т. е. само „наказуемите” нарушения.
В процесния случай дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за пет нарушения. За първото нарушение – неявяване на работа на 12.09.2005 год. на работника е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” с отделна заповед. По отношение на следващото нарушение – закъснение за работа на 10.10.2005 год., за по-малко от един час, съдът се е позовал на чл. 194, ал. 1 КТ – изтекли два месеца от откриването му, без да е било наказано. Следват две нарушения на 12.10.2005 г. и 21.10.2005 г. – преждевременно напускане на работа, които съдът е приел, че не са доказани по делото. Последното нарушение е на 09.11.2005 год. – закъснение за работа за повече от един час, прието за доказано. Съдът е посочил, че това нарушение се явява единствено за месеца и заедно с нарушението от 12.09.2005 год., което е санкционирано отделно, но не е заличено (чл. 197 КТ) не попадат в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, визираща като системни най-малко три нарушения на трудовата дисциплина. Представените към изложението съдебни решения на Върховния съд по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ не постановяват нещо различно от прието с обжалваното решение по отношение състава на посоченото основание за дисциплинарно уволнение, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ – поставения правен въпрос не е разрешен от съда в противоречие с трайната съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.01.2009 год. по гр. д. № 453/2008 год. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ