ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1004
София, 01.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 22 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Вл.П. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 20.Х.2016г. по в.гр.д. № 611/2016г.
Ответникът по касационната жалба Д. И. К. със съдебен адрес в [населено място] вотговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ф.М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 20.Х.2016г. Р. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на РС Русе от 05.V.2016г. по гр.д. № 4473/2015г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. К. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Въззивният съд е приел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, на каквото основание е предявеният иск. Взето е предвид, че: с покана, връчена на ищеца на 09.І.2014г., Банката го уведомила, че договор за банков инвестиционен кредит от 30.VІІ.2007г. е обявен изцяло за предсрочно изискуем и го кани да заплати дължимите суми в размер на 350366.16лв.; по подадено от Банката на 18.ІІ.2014г. заявление по ч.гр.д. № 1033/2014г. на Р. е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците по договора за кредит, в т.ч. ищеца; въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №168/2014г. по описа на ЧСИ В.М., по което до всички банки в страната са изпратени съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на К. и са изискани справки от различни институции за установяване на имуществото му; производството по предявения от Банката иск по чл.422 ГПК, по което е установено, че подписа върху документа, послужил като извънсъдебно изпълнително основание, не е изпълнен от ищеца, е прекратено със спожгодба от 24.ХІ.2014г., след което е прекратено и изпълнителното дело; ново заявление за издаване на заповед за изпълнение Банката подала на 20.VІІ.2014г. по ч.гр.д. № 40048/2014г. на СРС; въз основа на издадената по това дело изпълнителен лист е образувано изп.д. № 520/2014г., а след оспорване на вземането Банката предявила и иск по чл.422 ГПК, предмет на гр.д. № 928/2014г. на Р.; в исковото производство отново е назначена графологична експертиза и е установено, че документите, от които произтича вземането на Банката, не са подписани от ищеца; постановеното по делото решение е влязло в сила на 29.ІV.2015г., след което изпълнителното производство е прекратено.
Прието е за установено по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди – през периода от получаването на нотариална покана до приключването на всички граждански и изпълнителни производства ищецът е изпитвал силни притеснения, тъй като ставало въпрос за огромни суми, напрегнатост и нервност, страдал от безсъние, довели до влошаване на здравето му – обострили се сърдечните му проблеми, започнал да вдига високо кръвно налягане, трябвало да посещава различни институции, да подава жалби, да иска документи, да ангажира адвокат, за делата разбрали и живеещите в [населено място].
Прието е, че неимуществените вреди са в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на Банката – те не са изпълнили задължението си при подписване на четири анекса към договора за кредит да проверят самоличността на явилите се лица, в резултат на което са създадени неистински документи, послужили като формално основание за водените срещу ищеца дела; служителите на Банката не са предприели действия за проверка и след подадено от К. писмено уведомление, че не е подписвал документите, както и че се води наказателно производство, по което този факт бил установен; служителите не са предприели и действия за по-бързо приключване на производството по гр.д. № 928/2014г. след приемането на почерковата експертиза, с което неправомерно са причинили през продължителен период негативни преживявания, стрес, безсъние, неудобства на ищеца и влошаване на здравословното му състояние. Ищецът е бил участник в съдебни производства, неправомерно провокирани от незаконосъобразно поведение на служители на Банката, и има право на обезщетение за причинените му от това неимуществени вреди по общите правила, предвидени в чл.45 и следв. ЗЗД. Налице са елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране обезщетителната отговорност на ответника.
В изложението се сочи произнасяне от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съдът следвало да се произнесе по иск съгласно това, което се претендирало от ищеца. В случая съдът се произнесъл по претенция, с която не бил сезиран. Ищецът претендирал деликтна отговорност пряко срещу ответното дружество, а не вследствие противоправно поведение на конкретен служител на Банката във връзка с възложена му работа, което да породи отговорност по чл.49 ЗЗД.
Така поставеният от касатора въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. Въззивният съд, квалифицирайки предявения иск по чл.49 ЗЗД, се е произнесъл в съответствие със заявените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът е основал претенцията си, а именно, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нарушения /чрез действия и бездействия/ на задълженията на длъжностни лица на ответника, чиито подписи фигурират в договора/анексите като представители на Банката при изпълнение на възложената им работа – сключването на договора и анексите, като не са проверили самоличността на поръчителя, и продължаването на правните действия срещу ищеца /заповедно производство, установителен иск и изпълнително дело/ и след установяването в съдебен процес, че той не е подписал посочените документи. С оглед на това поставеният въпрос е неотносим към решаващ относно спора между страните извод на въззивния съд и, респективно, произнасянето от ВКС по него няма да е от значение за изхода на делото.
При липсата на общата предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 377 от 20.Х.2016г. по в.гр.д № 611/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: