О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 11.08.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1790 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „П. г. п. е.” [населено място], представлявана от директора Ж. М. Т., чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-В., против въззивно решение № 1018 от 16.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1202/2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, с което като е потвърдено решение № 1329 от 19.04.2010 г. на Варненския районен съд, 24 с-в, постановено по гр.д. № 14317/2009 г., са уважени предявените искове от Н. Х. П. от [населено място], срещу „П. г. п. е.” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението й, извършено със заповед № 10-878/27.10.2009 г. на директора на ответното училище за незаконно; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „педагогически съветник” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 3 411,83 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като този иск до пълния му предявен размер от 3 643,20 лв., е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: 1. относно приложението на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, а именно следва ли съдът да се съобрази с доказателствата, доводите на жалбоподателя и закона, 2. относно приложението на чл. 3 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета и конкретно как следва да се отчита нормата на преподавателската работа на педагогическия съветник в астрономически или учебни часове, 3. правомерно ли е уволнението, ако работникът е поканен да даде обяснения във връзка с предстоящо уволнение и той е отказал да ги даде – чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 1 ГПК, 4. възпрепятства ли работата на директора на училището, чиито задължения са изброени в чл. 147 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, непредоставянето за проверка на специалните дневници, водени от педагогическия съветник при поискване от директора, 5. представляват ли разпорежданията на работодателя правила, с които работникът е длъжен да се съобразява – въведените задължения за отчетност и документиране на извършената работа с Протокол № 12/13.11.2008 г. и с Протокол № 44/09.09.2009 г.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни актове, както следва: решение № 440 от 04.07.2002 г. по гр. д. № 784/2001 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение № 169 от 30.03.2010 г. по т. д. № 1031/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и определение 1454 от 02.12.2009 г. по гр. д. № 1474/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, и двете постановени в производство по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, Н. Х. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Димитрова от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени от работодателя в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 на уволнителната заповед не са извършени, тъй като ищцата е осъществила нормативно установените й 30 астрономически часа преподавателска дейност седмично, видно от представеното извлечение от материалната книга, по отношение на нарушението, че не е поддържала документация, потвърждаваща осъществяването на диагностична и групова дейност, както и че не е представяла ежемесечни отчети, съдът е приел, че първото нарушение не е вписано в констативния протокол № 44 от 09.09.2009 г., на ищцата не са искани обяснения за него, а освен това за нарушенията по т. 2 и т. 3 на нея не са и вменени по заповед или длъжностна характеристика ясни правила за водене на този вид дейност, поради което тя не би могла да извърши нарушение на същите нито фактически, нито да формира умисъл за извършване на тези нарушения, приел е също така, че не е установено, че за периода 15.09.2009 г. – 09.10.2009 г. тя преждевременно е напускала работа, а именно три такива провинения в рамките на един месец. По отношение на нарушенията по т. 4 и т. 5 на уволнителната заповед, съдът е приел, че първото нарушение не е вписано в констативния протокол № 44 от 09.09.2009 г. и за него обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ на ищцата не са искани, а това по т. 5 е само формално посочено, тъй като липсват конкретни данни в какво се изразява възпрепятстването на дейността на директора по чл. 147 ППЗНП, а и за него на ищцата не са искани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че нарушенията по т. 2, 3, 4 и 5 от уволнителната заповед, не представляват нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, на каквото основание е издадена процесната заповед, а липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Представената от касатора съдебна практика на ВКС съдържа решение на отделен състав на ВКС и определения, постановени по чл. 288 ГПК, която практика не е задължителна и обосновава евентуалното наличие на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това настоящият състав приема, че касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, не е от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на касационното обжалване. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на съда с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящата инстанция намира, че наличието на такъв порок би довело до извода за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. Формулираните материалноправни въпроси по т. 2 – т. 5 от изложението, подробно посочени по-горе, а именно – по приложението на чл. 3 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета касаещ нормата на преподавателска работа на педагогическия съветник, по приложението на чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 1 ГПК, възпрепятства ли работата на директора на училището, чиито задължения са изброени в чл. 147 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, непредоставянето за проверка на специалните дневници, водени от педагогическия съветник при поискване от директора, както и представляват ли разпорежданията на работодателя правила, с които работникът е длъжен да се съобразява, са от значение за изхода на делото, но на тези въпроси въззивният съд е дал отговори в обжалваното решение в съответствие със закона и трайната съдебна практика, така както подробно е посочено по-горе в определението. В този аспект основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 193, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 195, ал. 1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1018 от 16.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1202/2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, по касационната жалба с вх. № 30374 от 13.08.2010 г. на „П. г. п. е.” [населено място].
ОСЪЖДА „П. г. п. е.” [населено място], представлявана от директора Ж. М. Т. да заплати на Н. Х. П. от [населено място] разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: