4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1004
С., 17.07. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 272/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Е. против въззивно решение № 1662 от 21.12.2011 г. по гр. дело № 1636/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.05.2011 г. по гр. дело № 443/2011 г. на Варненски районен съд в частта, с която Е. Е. Е. е признат за изключителен собственик на апартамент № 216, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.4502.149.8.27, находящ се в [населено място], ул. В. В.”, [жилищен адрес] за 4500/13486 идеални част от правото на собственост, решението е отменено за горницата над 4500/13486 идеални част и е отхвърлен иска на Е. Е. Е. за признаване в отношенията му с ответницата Ю. Г. А., че е изключителен собственик на придобития по време на брака им описан недвижими имот за горницата над 4500/13486 идеални части от правото на собственост до пълния обем на това право.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са въпросите: има ли преклузия на правата по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК и могат ли във въззивното производство да се ангажират допълнително показания на свидетели, извън разпитаните в първата инстанция; може ли да се дава вяра и да се кредитират показания на свидетели, които нямат преки впечатления за дадени обстоятелства и да се игнорират показания на свидетел с преки впечатления за същите, като изолирани; може ли със свидетелски показания да се оборват волеизявления в нотариалния акт – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Ю. Г. А. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че поставените правни въпроси касаят съществото на спора и са относими към обосноваността на обжалваното решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 21 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правни въпроси не удовлетворяват хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставените процесуалноправни въпроси има създадена съдебна практика на ВКС със задължителен характер по реда на чл. 291 ГПК, според която при действието на ограничения въззив, във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за новонастъпили факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор, т. е. законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки, доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото в първата инстанция, както и такива, които са поискани, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила – решения по гр. дело № 378/2009 г. ВКС и гр. дело № 1884/2009 г. ВКС.
С обжалваното решение съдът е спазил посочената съдебна практика, като е оставил без уважение искането на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства за установяване на твърденията му досежно произхода на средствата, вложени в закупуване на процесния апартамент с мотив, че доказателства за тези обстоятелства са събирани пред първата инстанция, предвид преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК.
Въпросът относно преценката на гласните доказателства, касае формиране вътрешното убеждение на съда, че определени правно-релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в действителността. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно-релевантни факти и посочва, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правно-релевантните факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали за тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си. Всички доказателства – преки и косвени съдът преценява поотделно и в тяхната съвокупност, като пълното доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.
Възприетия с обжалваното решение подход при обсъждане на доказателствата по делото – писмени, гласни, съдебно икономическа експертиза е съобразен с посочените изисквания, формирани в съдебната практика – решения по гр. дело № 921/2010 г. ВКС; гр. дело № 1163/2010 г. ВКС; гр. дело № 1783/2009 г. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпроса – дали със свидетелски показания могат да се оборват волеизявления в нотариален акт не обуславя изхода на делото, тъй като договорът удостоверен в нотариален акт за покупко – продажба не е оборван в диспозитивната му част, съдържаща волеизявления. Твърденията са били, за невярно посочена цена на закупения имот. В тази част нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ (разписка) и за доказване верността, или неверността на документа са допустими всички доказателствени средства.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лева.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 1662 от 21.12.2011 г. по гр. дело № 1636/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Е. Е. да заплати на Ю. Г. А. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ