О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2979 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. М. Н. от [населено място] чрез адвокат Р. Д. от АК-В. срещу решение № 709/19.04.2018 г. по гр.д. № 354/2018 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която се потвърждава решение № 168/22.11.2017 г. по гр.д. № 719/2016 г. на Районен съд Девня за отхвърляне до размер на ? идеална част на предявения иск от У. М. Н. срещу Ж. М. В. и Н. П. В. на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане от 03.12.2014 г. с нотариален акт № 23/2014 г. между М. Н. С. и Ж. М. В., с който се прехвърля собствеността върху поземлен имот /№/ в землището на [населено място], [община], в м.”Ц.”, с площ 7,772 дка, Е. 43222 и поземлен имот /№/ в землището на [населено място], [община], в м.”Д.”, с площ от 24,834 дка, Е. 43222.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, което се поддържа и в изложението към нея. Според касатора са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос: „Може ли да се говори за случайност и алеаторност на сключения договор за издръжка и гледане и за неизвестност колко време ще живее прехвърлителят и какъв ще е обема на неговата издръжка и гледане когато по делото се установят с положителност следните обстоятелства- настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора – 16 дни, установена застойна недостатъчност на един вече 93-годишен прехвърлител, гледан на легло и нямащ сили да държи химикалка в ръцете си за да се подпише, когато това е положително известно на приобретателя, грижещ се в дома си за прехвърлителя, и когато изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период за да се атакува успешно една такава сделка е съвсем кратък – по-малко от месец полагани грижи от сключването на договора за издръжка и гледане до смъртта на прехвърлителя” поради противоречие на решението на въззивния съд със съдебната практика на ВС и ВКС, формирана с решение № 148/12.02.1991 г. и решение № 569/08.03.2011 г. и поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От Ж. М. В. и Н. П. В., чрез адвокат В. В. и адвокат М. П. – В., двамата от АК-В., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че Ж. М. В. е сключила по време на брака си с Н. П. В. алеаторен договор от 03.12.2014 г. за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти срещу задължение да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя М. Н. С. докато е жив. Съдът е установил, че при сключване на сделката прехвърлителят е бил в напреднала възраст, трудно подвижен, но можел да общува пълноценно до смъртта си на 19.12.2014 г. Според мотивите на решението, при липсата на доводи за знанието на приобретателката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя, съдът е обвързан от заявените твърдения в исковата молба, а обстоятелството, че изпълнението е продължило за кратко време не обосновава виновно неизпълнение на договора, поради което искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен.
При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на изправната страна да развали договора поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, засягаща търсената от страните защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по поставения въпрос поради следните съображения: В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема трайно, че съдът не е обвързан от сочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум служебно да издири и приложи онази материалноправна норма, която е относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред. В този смисъл, с решение № 388 от 02.12.2013 г., по гр.д. № 1030/2012 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, като не е обвързан от квалификацията, сочена от тях. В решение № 196 от 15.10.2013 г. по гр.д. № 1348/2012 г. на ВКС, III г.о. също се посочва, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В конкретния случай, въпросът може ли да се говори за алеаторност на сключения договор за издръжка и гледане при неизвестност колко време ще живее прехвърлителят, когато това е положително известно на приобретателя, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът му е поставен в зависимост от конкретната преценка на доказателствата за установените по делото обстоятелства, т.е. въпросът не покрива изискванията за правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, мотивите на съда, че е обвързан от заявените в исковата молба твърдения и след като не се доказва неизпълнение на задълженията по договора не може да се достигне до извод за развалянето му в хипотезата на чл.87, ал.3 ЗЗД, са изцяло в съответствие съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на ІV г.о., и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на ІІІ г.о., според които допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.
Предвид изложените съображения, поставения от касатора въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, а при липсата на съображения за необходимост да се измени съществуващата съдебна практика поради изменение на законодателството или промяна в обществените отношения не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен правен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не са налице основанията за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
От Н. П. В., чрез адвокат М. П. – В. от АК-В. са поискани заплатените разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.06.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 709 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 354/2018 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА У. М. Н. от [населено място], Е. [ЕГН], да заплати на Н. П. В., Е. [ЕГН], чрез адвокат М. П.–В. от АК-В., разноски пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.