4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1443 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. В. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. К., против въззивното решение № 299 от 7 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 346 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 229 от 24 март 2010 г., постановено по гр.д. № 2468 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. и вместо него на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) е признато за установено по отношение на К., че В. Г. Х. от [населено място] частично е трансформирал извънсемейни средства в придобиването по време на брака между К. и Х. недвижим имот до размера на ? идеални части от имота.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът шаблонно, изтъркано и без покритие приел, че не било проведено главно и пълно доказване по произхода на средствата; не са обсъдени събраните писмени и гласни доказателства и не е осъществено граматическо, функционално, логическо, систематическо и други видове тълкувания; касаторката с лични средства закупила лек автомобил, гараж и извършила ремонт в жилището; искът е и недопустим, защото законът има предвид общо имущество като съвкупност от всички движими и недвижими вещи и права върху тях, придобити от съпрузите по време на брака; иск за по-голям дял може да се води успешно по реда на чл. 28 СК (отм.), ако е налице изключителен случай и следва да се имат предвид трудовите възнаграждения на съпрузите, полагания в домакинството труд и пр.; бракът се е разпаднал поради изключителна вина на ответника, голямото дете се отглежда от родителите на касаторката, а малкото е живяло само една година при баща си; касаторката е превеждала хиляди евро за издръжката на семейството, увеличила е цената на жилището чрез ремонт, родителите на касаторката са помагали на семейството; касаторката има възможност да се позове на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 СК (отм.); съдът неправилно е оценил свидетелските показания; твърденията, че ответникът е вложил извънсемейни средства в закупуването на жилището, са голословни; на сватбата родителите на касаторката са й дарили 1800 лева жилищноспестовен влог и 1000 лева застраховка, открити били влогове на децата, а ответникът перманентно не изпълнявал съпружеските си задължения; изследването на поведението на всеки от съпрузите през целия период на съществуването на брака, е повече от наложително. В изложение, включено в самата касационна жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, макар не изрично формулирани, се поставят въпроси по допустимостта на иск по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) за една вещ, а не за цялото имущество, по необходимостта да е налице изключителен случай за успешното провеждане на иск по чл. 28 СК (отм.), по мерките по чл. 29, ал. 1 СК (отм.), по цененето на гласните доказателства. Сочат се ППВС № 1/1974 г., ППВС № 5/1972 г., решение № 2131 по гр.д. № 1085 за 1984 г. на ІІ ГО, решение № 1873 по гр.д. Д 956 за 1984 г. на ІІ ГО, решение № 108 по гр.д. № 722 за 1998г. на ІІ ГО, решение № 495 по гр.д. № 499 за 1992 г. на ІІ ГО, решение № 3497 по гр.д. № 3623 за 1981 г. на ІІ ГО.
Ответникът В. Г. Х. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е прието, че не е проведено пълно и главно доказване от ищеца относно факта, че всички средства за придобиване на процесния апартамент са лично негови и имат извънсемеен характер; личен принос на съпруга е сумата, с която бившите съпрузи са доплатили жилището, като получена от продажба на дарено от родителите му друго жилище, поради което е доказана частична трансформация на лично имущество.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и второто основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е сторено в противоречие с практиката на ВКС и е противоречиво разрешаван от съдилищата, предвид характера на посочената и представена съдебна практика.
По довода за недопустимост на предявения иск:
Липсва спор по възможността да бъде предявен иск по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) за отделно имущество, придобито по време на брака. Този извод следва пряко от текста на закона – сочи се, че лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото (вещи, правата върху вещи и паричните влогове), без последното да се обвързва задължително с претенция досежно цялото придобито през време на брака имущество. Както доктрината, така и съдебната практика приемат, че искът по посочения текст може да се предяви от съпруга, който има правен интерес да установи липсата на принос от другия съпруг в определен период от време или за определен имот, който е бил придобит по време на брака. Ето защо не може да се сподели тезата, че предявеният иск, касаещ само един имот, е недопустим.
Останалите поставени проблеми не са разрешени в нарушение на практиката на ВКС, нито се установява противоречивото им разрешаване от съдилищата. На първо място, позоваването на касаторката на разрешения, дадени във връзка с иска по чл. 28 СК (отм.), както и с мерките по чл. 29 СК (отм.), са неотносими към настоящия случай предвид характера на предявения иск, макар касаторката в касационната жалба да е изложила множество съображения, относими именно към иск по чл. 28 СК (отм.).
Изводите на въззивния съд са напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 5/1972 г., т. 3 и 8, като са съобразени и с приложимите текстове на закона. Не е допуснато и нарушение при цененето на гласните доказателства, като липсва противоречие с решение № 108 по гр.д. № 722 за 1998 г. на ІІ ГО. Представеното решение № 495 по гр.д. № 499 за 1992 г. на ІІ ГО не разрешава проблем, поставен в настоящото производство, а решение № 3497 по гр.д. № 3623 за 1981 г. на ІІ ГО има предвид стара материалноправна уредба.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 299 от 7 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 346 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: