О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
С. 28.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.334 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1343 от 21.11.2010г. по гр.д.№1096/10г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №775/09.03.10г. на Варненския районен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от А. С. Н. срещу К. Д. К. и Маргарита Д. К. отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици на реална част от 262 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №10135.2525.1040, находящ се в [населено място],[жк], местн.“М. Г.“.
Въззивният съд е приел, че предмет на спора е земя в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът е с признато право на възстановяване на собствеността върху имот, който включва процесната реална част, но все още в негова полза няма издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която приключва процедурата по възстановяването. Ответниците са противопоставили права върху имота, произтичащи от замяна по ЗТПС, но полученият при замяната имот не е бил предмет на отчуждителна сделка, нито пък е застроен. При тези данни от правна страна е прието, че отрицателният установителен иск е процесуално допустим, тъй като с него се цели да се отрече правото на собственост на ответниците върху спорната реална част от имот, което е предпоставка за издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца. Прието е, че ответниците не могат да противопоставят права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, затова правото им на собственост върху имота, произтичащо от замяната по ЗТПС, е отпаднало. Те не могат да се позоват и на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като преди окончателното възстановяване на собствеността на ищеца, придобивна давност за спорния имот изобщо не е започнала да тече. Затова предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е основателен и е уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. Те поддържат, че съдът се е произнесъл недопустимо по отрицателен установителен иск, който е лишен от правен интерес – ищецът е следвало да предяви ревандикационен иск и да докаже в процеса своето право на собственост, а не да принуждава ответниците да доказват своите права върху имота. Независимо от това – ответниците са установили, че са собственици въз основа на замяната по ЗТПС, евентуално – по давност, като давността в случая е започнала да тече от влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ – 18.11.97г. и е изтекла към датата на предявяване на иска. В изложението към жалбата се поставя въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск. Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №1186/13.11.07г. по гр.д.№1361/06г. на ВКС, второ гражданско отделение, както и на решение №1109 от 09.07.03г. по гр.д.№1890/2002г. на ВКС, пето гр.отд.
Ответникът в производството А. С. Н. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск е определящ за изхода на настоящото дело, но по него няма противоречива съдебна практика. Действително – в решение №1186 от 13.11.07г. по гр.д№1361/06г. на ВКС е застъпено виждането, че е недопустимо доказателствената тежест в спор за собственост да се пренася върху ответника посредством предявяване на отрицателен установителен иск, а в решение №1109 от 09.07.03г. по гр.д.№1890/2002г. на ВКС е прието, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато целеното от него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск. Тези две решения обаче не могат да бъдат отнесени към настоящото дело, по което се разглежда един специфичен спор за собственост върху земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, а за приключването на тази процедура е от значение, за да се отрекат правата на ответниците върху земята. По тези дела в практиката на ВКС се приема, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като е единственият иск, който може да бъде предявен, преди правата на ищеца да са окончателно стабилизирани – в този смисъл са например решения №137 от 25.06.10г. по гр.д.№343/09г. на ВКС, ІІ ГО; решение №477 от 27.07.10г. по гр.д.№367/09г. на ВКС, І ГО; решение №462/19.10.10г. по гр.д.№844/09г. на ВКС, ІІ ГО и др. Тези решения са постановени в производство по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че въззивното решение е в пълно съответствие с утвърдената практика на ВКС по прилагането на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ – например решения №547 от 12.01.11г. по гр.д.№660/10г. на ВКС, ІІ ГО, решение №627/05.10.10г. по гр.д.№1623/09г. на ВКС, І ГО и др.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1343 от 21.11.2010г. по гр.д.№1096/10г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: