О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София, 14.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4228/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адвокат И. Б., против въззивно решение на Окръжен съд-Видин № 9/14.02.2013 г., постановено по гр. д. № 522/2012 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че е решен в противоречие с практиката на ВКС следния материалноправен въпрос: При твърдения за липса на представителна власт за сключване на правна сделка какъв е характерът на тази сделка и каква следва да бъде правната квалификация на иска за оспорване на същата сделка-чл. 42, ал. 2 ЗЗД или чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на Р. № 285/28.09.2011 г. по гр. д. № 1033/2010 г., ВКС, ІІІ г. о./чл. 290 ГПК/; Р. № 113/31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г., ВКС, ІV г. о./чл. 290 ГПК/; Р. № 1124/10.12.2008 г. по гр. д. № 3132/2007 г., ВКС, ІІІ г. о./чл. 218а ГПК/отм./; Р. № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ВКС, ІV г. о./чл. 290 ГПК/; Р. № 1171/16.01.2009 г. по гр. д. № 5189/2007 г., ВКС, ІІ г. о./чл. 218е, ал. 1 ГПК/отм./. Формулиран е и процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е съдебно решение, с което при предявен иск за недействителност на правна сделка поради липса на представителна власт съдът да прогласява нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД с позоваване на Р. № 816/26.11.2009 г. по гр. д. № 1060/2008 г., ВКС, ІV г. о./чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./, постановено по идентичен според касатора случай. Касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалноправният въпрос: С какви доказателства и доказателствени средства може да се обори материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване, че упълномощителят се е явил лично пред нотариуса, пълномощното му е било прочетено и той е одобрил изявлението в него /О. № 34/19.01.2009 г. по гр. д. № 3168/2008 г., ВКС, ІІІ г. о./чл. 288 ГПК/. Посочено е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправния въпрос по отношение на обратния иск: По какъв ред третото лице-купувач по оспорената сделка, сключена от мним представител, може да претендира възстановяване на причинените му от тази сделка вреди-с иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, насочен към продавачите по сделката, или с иск с правно основание чл. 42 ал. 1 ЗЗД, предявен срещу мнимия представител. Позовава се на Р. № 319/30.11.2011 г. по гр. д. № 129/2011 г., ВКС, ІІІ г. о./чл. 290 ГПК/.
За ответници по касация Л. Г. Н., Д. Н. Н. и Е. Н. Н. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат И. И.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция.
За ответници по касация Б. Е. Ц., В. И. В., М. Л. П., К. Л. С. не е изразено становище по жалбата.
За третото лице-помагач М. В. С. е подаден писмен отговор чрез адвокат Е. С.. Жалбата е оспорена като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По първия процесуалноправен въпрос, касаещ точната правна квалификация на предявения иск-чл. 26, ал. 2 ЗЗД или чл. 42, ал. 2 ЗЗД, следва да се има предвид, че съдът е обосновал своето решение след преценка на конкретните фактически обстоятелства, на които ищецът е основал претенцията си за нищожност на договора и на установената по делото фактическа обстановка. При това положение, възприетата от съда правна квалификация, дори и да е неправилна, не би могла сама по себе си да обоснове друг изход на спора между страните.
По въпроса, свързан с решението по обратния иск, не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото цитираното решение не е относимо към конкретния случай. В случая съдът се е произнесъл по иск за връщане на даденото по нищожен договор, а не по претенция за вреди.
Процесуалноправният въпрос, касаещ доказателствата и доказателствените средства за оборване материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване относно личното явяване на упълномощителя, формулиран с изложението в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не съставлява правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, тъй като този въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд с обжалваното решение и не е от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда относно изхода на делото.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия № 9/14.20.2013 г., постановено по гр. д. № 522/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: