3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
[населено място], 17.07.2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 376 описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В. М., подадена чрез процесуалния представител-адвокат Г. П. срещу въззивно решение № 6785 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 14024/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.07.2011 г. по гр.д. № 33834/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.542 ГПК за установяване на факта, че е била унищожена настанителна заповед, издадена в полза на В. М. Н.- баща на молителя, относно апартамент № 31, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. V, както и да бъде разпоредено съставянето на съответния документ на правоимащите по настанителната заповед.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси свързани с тълкуването и приложението на ГПК и З., относно относимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК към разпоредбата на чл.5 ГПК; в какви случаи и какъв трябва да бъде правния интерес на ищеца; и в кои случаи е допустимо установяване със С. наличието или липсата на правоотношение към минал момент. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са определение на ВКС и решение на районен съд, [населено място].
В писмения отговор на касационната жалба Столична община, чрез юрисконсулт О. И. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил решението на първата инстанция е отхвърлил молбата на жалбоподателя по чл.542 ГПК. Изложил е съображения, че производството по посочената правна норма е приложимо само спрямо несъставени, унищожени или изгубени официални свидетелстващи документи. Т. настанителна заповед не представлява официален свидетелстващ документ, а диспозитивен документ- такъв, който съдържа правно волеизявление на своя издадел. Д. официални документи не могат да се заместват по реда на производството за установяване на факти по чл.542 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения от жалбоподателя въпрос за относимостта на чл.124, ал.1 ГПК към разпоредбата на чл.5 ГПК не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е неотносим за производството по чл.542 ГПК. В. решение е постановено по реда на Глава петнадесета „Установяване на факти“ / чл.542- 548 ГПК /. По своята правна характеристика, това е охранително производство, което се подчинява на общите правила на охранителните производства.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите: в какви случаи и какъв трябва да бъде правния интерес на ищеца, както и в кои случаи е допустимо установяване със С. наличието или липсата на правоотношение към минал момент, тъй като същите не са обуславящи за изхода на делото. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В конкретния случай решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на молбата са, че производството за установяване на факт се отнася само до факт, за чието удостоверяване законът е предвидил да се състави официален документ, който спрямо факта трябва да е свидетелстващ. Д. официални документи, какъвто е твърдяната настанителна заповед не могат да се заместват по реда на производството за установяване на факти.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като към отговорът на касационна жалба не приложено пълномощно за процесуално представителство на общината от юрисконсулт.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6785 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 14024/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: