О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
гр. София, 21.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 678 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от управителя на [фирма]-гр. София, приподписана от процесуалния пълномощник срещу определение №9413 от 22.06.2011 г. по гр. д. №6809/2011 на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното на 07.03. 2011 г. определение на СРС по гр. д. №30 562/10 за прекратяване на производството по иск от страна на [фирма]-гр. София срещу [фирма] – София за сумата от 11 880,15 лева предявен по реда на чл.424 от ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените правни въпроси, които се свеждат до това : дали въззивният съд може да потвърди обжалвания първоинстанционен акт като изложи съображения различни от тези изложени от първоинстанционния съд и дали в случаите на връчване на призовки и съобщения чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК се презюмира необоримо, че адресатът е узнал за тях от датата на връчването чрез този способ са обуславящи изхода на спора.Според касатора същите са решени в противоречие с практиката на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението за прекратяване на производството по иск от страна на [фирма]-гр. София срещу [фирма] – София за сумата от 11 880,15 лева предявен по реда на чл.424 от ГПК, въззивният съд е приел, че за процесното вземане е налице издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е влязла в сила, поради неподаването от длъжника на възражение по чл. 414 от ГПК. Пропуснат от страна на [фирма]-длъжник по заповедта за изпълнение е и срокът за подаване на възражение до въззивния съд по чл.423 от ГПК.Изложени са подробни съображения от съда за приложението на чл. 50 ал.4 от ГПК и чл. 51 ал.2 от ГПК във връзка с чл.47 ал.1 от ГПК относно редовността на връчването на заповедта на длъжника и изтичането на срока за подаване на съответните възражения. В тази връзка е направен изводът, че не е налице като предпоставка за допустимостта на иска по чл.424 от ГПК приложените към заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК доказателства да са нови такива в смисъл да не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или да не е могъл длъжникът да се снабди с тях, тъй като връчването на самата заповед по чл.410 от ГПК по реда на чл. 50 ал.4 от ГПК във връзка с чл.47 ал.1 ГПК изключват подобна квалификация на същите доказателства.
Допустимостта на касационно обжалване се обосновава по отношение на сочените като обуславящи изхода на спора правни въпроса , които се свеждат до това дали въззивният съд може да потвърди обжалвания първоинстанционен акт като изложи съображения различни от тези изложени от първоинстанционния съд и дали в случаите на връчване на призовки и съобщения чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК се презюмира по необорим начин , че адресатът е узнал за тях от датата на връчването чрез този способ.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая , съгласно така очертаните критерии за относимост и двата въпроса не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, които се основат изцяло на отричането от негова страна, приложените към заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК доказателства да са нови такива в смисъл да не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или да не е могъл длъжникът да се снабди с тях в същия срок. Същественото в случая е, че като такива се сочат доказателствата приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение от самия кредитор и които ползват самото възникване на вземането, неговото основание и размер и следователно ползват изцяло интереса на самия кредитор, а не на длъжника. Следователно във всички случаи същите не могат да бъдат квалифицирани като нови или новооткрити не по вина на длъжника, още по малко от съществено значение за спора, доколкото по никакъв начин не биха довели до друго разрешение на самия спор по основанието и размера на това вземане.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното определение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№9413 от 22.06.2011 г. по гр. д. №6809/2011 на Софийски градски съд,ІV г. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: