3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София, 21.09.2012г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №91/2012г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от МВР – О. д.- К. срещу решение от 17.10.2011г. по гр.д.№241/2011г. на ОС Кърджали, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят – МВР – О. д.- К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на матиарноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът П. на РБ не взема становище по делото.
Ответникът Х. Ю. Х. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 11.05.2011г. по гр.д.№193/2011г. на РС Кърджали, е осъдил Пр. на РБ и О. Д. на МВР-К. да му заплатят сумата 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.314 НК, което наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Прието е за установено по делото, че на 04.02.2008 година срещу Х. Ю. е образувано досъдебно производство № 83/2008г. по описа на РУ на МВР. След нееднократно споране на производството по делото с постановление от 08.07.2010г. РП-К. прекратила на основание чл.243, ал.1 т.2 НПК производството по отношение на Х. Ю. за престъпление по чл.314 НК.
При тези фактически обстоятелства по делото, съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2, предл. второ ЗОДОбВ за възникване обективната безвиновна отговорност на държавата за дейността на нейните правозащитни органи – в случая солидарната такава на прокуратурата и дознанието. Налице е прекратено наказателно производство по реда на чл. 243, ал.1, т.2 НПК, водено срещу въззиваемия в качеството му на обвиняем в досъдебното производство поради недоказаност на повдигнатото му обвинение по чл. 314 НК, което има за последица незаконност на същото. Анализирайки гласните доказателства по делото въззивният съд е приел, че те установяват по един непротиворечив начин негативните емоции, изживяни от ищеца като обвиняем, срама, притеснението и унижението от това му качество; достигането до знанието на съселяните му, че срещу него се води разследване, че е докаран с белезници от полицията; установяват обстоятелството, че заради разследването не можел да напусне територията на страната и бил уволнен от немския си работодател и тези показания в крайна сметка не са опровергани от други доказателства по делото, поради което съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение срещу него. Въззивният съд е счел, че с оглед засегнатите неимуществени ценности на ищеца Х., сумата от 4 000 лева справедливо ще обезщети действителните неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконното обвинение.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, О. Д. на МВР-К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критериите при определяне обезщетението по „справедливост” за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 17.10.2008г. по гр.д.№4988/2007г. V г.о. на ВКС, решение по гр.д.№399/2008г. ІІ г.о. на ВКС, решение по гр.д.№5055/2007т. ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д. №1297/2007г. на ВКС, с които са определени други размери на обезщетения при друга фактическа обстановка.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя тълкувателни решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 17.10.2011г. по гр.д.№241/2011г. на ОС Кърджали, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ, по жалба на МВР – О. д.- К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: