ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1005
София, 26.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 119 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на /К./ чрез юрист Н.К. срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 01.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 269/2012г.
Ответниците по касационната жалба И. В. М. и В. И. М., и двамата от [населено място], последната действаща лично и със съгласието на В. Н.Х., както и контролиращата страна А.п. В.Т., не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТАС след връщането на делото за ново разглеждане с решение на ВКС ІV ГО № 56/28.V.2012г. по гр.д. № 1601/2010г. е отменил изцяло решението на Габровския окръжен съд от 28.VІІ.2009г. по гр.д. № 171/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил искането на К. за отнемане в полза на държавата от И. В.М. и В. Ив.М. чрез настойника й В. Н.Х. на кафе-аперитив, представляващ заведение на два етажа, и построените в имота трети жилищен етаж и пристройка, ведно с всички подобрения в имота с обща разгъната застроена площ 404 кв.м, находящ се в п-л ***-*** кв.** по плана на [населено място], ведно с правото на строеж върху парцела, собственост на държавата.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че И. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.155 ал.3 вр. с ал.1 НК, извършено в периода март 2003г. – края на февруари 2004г., с влязла в сила присъда по НОХД № 192/2005г., както и че имотът, предмет на искането за отнемане, той е придобил в периода 1996 – 1997г., а третия етаж окончателно е изграден през 1999г. Направен е извод, че не е налице нито косвена, нито пряка връзка на придобиването на имота с престъпната дейност. Това е така на първо място, защото престъпната дейност е осъществена значително по-късно от придобиването на имота, предмет на отнемането. На второ място е прието, че дългият период на обследване от 1981г. до 2006г., т.е. 23 години преди престъпната дейност, разколебава евентуалната връзка на придобиването с тази дейност и затруднява защитата на проверяваното лице; за проверявания период от 25 години се установява разлика между приходи и разходи под размера на определената в пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД стойност, а при обследван 10 годишен период /1996 – 2006г./ приходите надвишават разходите с 578.45бр. М.. В тази връзка съдът е взел предвид съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на касови бонове – отчети от касовия апарат в кафе „Девети клуб”, приложени към представена от ответника Книга за дневните обороти на [фирма], и годишни данъчни декларации, в които доходите, посочени от вещото лице, не са били декларирани, а са декларирани такива в по-малък размер, но са декларирани извършените разходи, взети предвид от експертизата. Прието е и че по-бавните темпове на нарастване на М. в сравнение с потребителските цени през 1996г. и 1997г. и обратния процес през 1998г. обосновават огромната разлика на приходи и разходи по отношение на един и същи имот, че при такава динамика и при липса на точен измерител не е икономически обосновано и е нереално сравнението между приходи и разходи, извършени и отчетени в период на хиперинфлация; превишението на разходите над приходите в случая се дължи не на липса на приходи, а на неточно сравнение и механично съпоставяне на общия сбор законни доходи с установените през същия период разходи, поради което не може да се направи извод за пряка или косвена връзка на придобитото имущество с престъпната дейност на ответника. Освен това е прието, че искането за отнемане не може да бъде уважено и защото придобитото имущество е съпружеска имуществена общност – В.М. е конституирана в процеса като наследник на майка си и съпруга на ответника Т. М., починала през 1999г., за която са събрани доказателства, че е участвала в придобиването на имота чрез влагане на средства от търговска дейност и приходи от отчуждаване на движимо и недвижимо имущество, като няма доказателства за липса на неин принос, каквото не се поддържа и от К., което е пречка за отнемането на имота, позовавайки се на решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1116/2009г.
В изложението на К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. как следва да се извършва преценката за разликата между приходи и разходи – глобално за целия период на проверка или несъответствието трябва да се установи към момента на придобиването на всеки един актив – отговорът на който бил от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; 2. допустимо ли е да се приеме за установено без да е извършено надлежно доказване, че придобитото преди извършване на престъплението имущество е свързано с престъпната дейност – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като е посочено, че съдът, приемайки, че след като имуществото е придобито преди престъпната дейност и като не отчита другите престъпления на лицето, попадащи в хипотезата на чл.3 ЗОПДИППД /отм./, се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решения на негови състави; 3. как следва да се преценява доказателствената стойност на два частни свидетелстващи документа, изходящи от едно лице /данъчна декларация на М. с посочен в нея един размер доход и копия от тетрадки със записан на ръка оборот на заведението, различаващ се от декларирания доход – виж касационната жалба/, отнасящи се до установяване на идентични обстоятелства /в случая – доходи за един и същ период/, с единият от които се доказва положителен, а с другия – отрицателен за лицето факт – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора въпроси не следва да бъде допускано. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, който /въпрос/ определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай във връзка с първия поставен от касатора материалноправен въпрос произнасянето на въззивния съд, вземайки предвид доходите и разходите на ответника и на свързаните с него лица през по-кратък от обследвания от К. период, е в съответствие със задължителните указания на ВКС ІV ГО, дадени с решението му от 28.V.2012г. по гр.д. № 1601/2010г.
По поставения от касатора втори въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като няма извод в атакуваното решение, според който е допустимо /недопустимо/ да се приеме за установено без надлежно доказване, че придобитото преди извършване на престъплението имущество е свързано с престъпната дейност. Изводът на въззивния съд е, че не е установено процесният имот да е придобит в пряка или косвена връзка с престъпната дейност на ответника, тъй като придобиването е станало значително време преди осъществената престъпна дейност и тъй като разликата между приходи и разходи е на стойност под размера по пар.1 т.2 ДР на ЗОПДИППД /при обследван 25 годишен период в първия вариант/ и приходите надвишават разходите /при обследван 10 годишен период във втория вариант/.
Няма произнасяне от въззивния съд и по третия релевиран в изложението въпрос. Това е така, първо, защото изводи за доказателствената стойност на данъчна декларация на М. с посочен в нея един размер доход и на копия от тетрадки със записан на ръка оборот на заведението, различаващ се от декларирания доход, в атакуваното решение не са формирани, и второ, защото съдът не е основал изводите си и на копия от такива тетрадки, а се е съобразил със заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на приложените към представената „Книга за дневни обороти” касови бонове – отчети от касовия апарат на заведението.
Касационно обжалване не следва да бъде допускано и тъй като сам по себе си решаващият извод на въззивния съд, че отнемане не може да бъде допуснато и защото процесният имот е придобив в СИО с принос на починалата съпруга на ответника, не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно /така т.1 от посоченото ТР на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 276/01.ХІ.2012г. по гр.д. № 269/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: