4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
гр.София, 30 октомври 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1526 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и М. П. К., представлявани от адв.Ю. М., срещу въззивно решение №247/06.06.2016г. постановено по възз.гр.д.№263/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което като е потвърдено решение №337/14.12.2015г. по гр.д.№383/2015 г. на РС – Велинград, е уважен искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] срещу касаторите и е обявен за недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на два недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №26/07.02.2012 г. на нотариус С. Д., с район на действие РС – В..
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по няколко въпроса, които обобщени касаят презумпцията за знание на третото лице, договаряло с длъжника, когато това трето лице е в родствени връзки с управителя и едноличен собственик на дружеството; следва ли в производството по иск по чл.135 ЗЗД кредиторът да докаже изискуемостта и ликвидността на вземането си към длъжника.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявеният отменителен иск, въззивният съд е приел, че паричното вземане на ищеца произтича от сключен с [фирма] договор за финансов лизинг от 06.02.2009 г., по който ответникът не е изпълнил задължението си да плаща в уговорения срок и размер лизинговите вноски. Безспорно е установено, че дружеството дължи сумата 73 448 .18 евро, както и че на 07.02.2012 г. е сключена атакуваната сделка, с която търговецът се е разпоредил с два свои недвижими имота в полза на втория ответник – М. К.. Не се спори, че купувачът е син на управителя и едноличен собственик на дружеството – продавач. Въззивният съд е посочил, че ищецът по иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД безспорно е установил качеството си на кредитор спрямо ответника, че сключената сделка го уврежда, защото намалява длъжниковото имущество, че към датата на извършването й вземането е съществувало, като е без значение кога то е признато и установено по размер с влязло в сила съдебно решение. Що се касае до субективния елемент на състава по чл.135, ал.1 ЗЗД, съдът е посочил, че знание за увреждането е налице и при двете договарящи страни. За ответника М. К. е прието, че знанието е доказано, тъй като той е договарял с търговско дружество, управител и едноличен собственик на което е баща му – П. К.. С тези решаващи изводи въззивната инстанция е приела, че искът за обявяване относителната недействителност на сделката е основателен и го е уважила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно създадената задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика на ВКС /напр. – Решение №179/11.05.2011г. по гр.д.№1198/2010г. III г.о. ВКС, Решение №328/ 23.04.2010г. по гр.д.№879/2009г. III г.о. ВКС, Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ІV г.о. /. Константно е разбирането, че искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това кредиторово право възниква, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка /или друго действие/ е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице, с което е договарял, да увреди кредитора. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество. Презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД не се отнася и за знанието на самия длъжник. Съобразно чл.135, ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение на неговите кредитори. Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. Знание от страна на лицето, с което длъжникът е договарял се изисква само, когато сделката е възмездна. Когато тя е безвъзмездна, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.
Постановеният съдебен акт е съобразен с константната практика на ВКС, съгласно която страната, която е поискала отмяна по чл.135 от ЗЗД, трябва да установи само качеството си на кредитор. Предпоставките за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са наличие на действително вземане, което е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска и увреждащо кредитора действие. В конкретния случай, вземането на ищеца е възникнало преди увреждащото действие, като е без значение обстоятелството, кога е установена изискуемостта и ликвидността му. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение, в каквато насока са решаващите изводи на въззивната инстанция.
Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД също не обуславя селектирането на жалбата. Въпросът за оборване на презумпцията за знание е фактически и се решава от съда с оглед на приетите за установени факти и обстоятелства по делото. Оборимата презумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица. Юридическото лице се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Същевременно, нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД определя кръга от лица, по отношение на които следва да се прилага презумпцията за знание. В случая, тази презумпция не е тълкувана и приложена разширително от съда спрямо ответника М.К.. Изводите на въззивната инстанция по този въпрос са формирани на базата на събраните по делото доказателства, установяващи безспорно качеството на свързани лица /баща и син/ на договарящите страни.
Предвид всичко изложено, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответната страна по касационната жалба е направила искане за разноските по делото, но тъй като не са представени доказателства за направени разходи, такива не могат да бъдат присъдени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 06.06.2016г., постановено по възз.гр.д.№263/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.