О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София,07.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 866 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. С. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана,постановено на 05.01.2011г. по гр.д.№147/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което между съделителите Б. С. Т.,Н. И. Т.,В. И. Й., Н. Т. И.,М. Т. И.,Р. Г. И.,В. Н. Т.,Ц. Г. К. и С. С. Р. е допусната делба на земеделски земи в землището на [населено място] и в землището на [населено място],възстановени им по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на Г. С. И. и с което не е допуснато извършването на делба на дворно място,УПИ * в кв.*по действащия план на [населено място].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за необходимостта от прилагането на актуални скици на земеделските земи за тяхната индивидуализация с оглед срока им на валидност от 6 месеца , както и по въпроса,че фактът на неучастие на сънаследник е бил известен на съда при предходното извършване на делбата, по които въпроси според касатора е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. С. Т. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че по отношение на земеделските земи е установено наличие на съсобственост между съделителите от представените по делото решения на ПК за възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници /решение №827/30.09.2008г.; решение №130/20.05.1993г.; решение №493/30.03.1995г.; решение №1802/09.05.2006г./, в нови реални граници /решение №18Р/17.07.2000г./ и съгласно план за земеразделяне в землището на [населено място] /решение №01/20.07.1998г./,към които са приложени и скици.
Прието е,че предходната делба на същите имоти,извършена с решение на Районен съд-Берковица от 18.11.2004г. по гр.д.№281/2004г. е нищожна по смисъла на чл.75,ал.2 ЗН,тъй като е извършена без участието на съсобственика В. Н. Т.. Изложени са съображения,че нищожната поради неучастие на сънаследник делба не е пречка за предявяване на нов иск за делба на имотите при участието на всички сънаследници,като новият иск може да се предяви както от неучаствалия в първото производство сънаследник,така и от сънаследник,който е взел участие в нищожната делба.
За неоснователно е прието възражението на С. Р.,че при постановяване на първото решение по извършване на делбата от Окръжен съд-Монтана по гр.д.№337/2005г. на съда е бил известен фактът,че В. Н. не е била включена като съделител в производството,но очевидно този факт е бил без значение за Окръжен съд-Монтана и за ВКС. Изложени са съображения,че при предходното извършване на делбата фактът,че не участва сънаследник е станал известен на съда едва във ІІ фаза на производството,в което съдът не може да съобрази този факт,тъй като с влязло в сила решение по допускане на делбата е било определено между кои лица следва да бъде извършена делбата.
По отношение на УПИ * в кв.* по плана на [населено място] е прието, че не следва да се допуска делба,тъй като по делото не са събрани доказателства за правото на собственост на съделителите и за правата им върху този имот. Изложени са съображения,че показанията на свидетелите, дадени в друго производство,не могат да бъдат кредитирани в настоящето делбено производство,тъй като не са дадени непосредствено в това производство.
В подкрепа на поддържаната от касатора теза за противоречиво разрешаване на въпроса за необходимостта към решението на ПК да бъде приложена и актуална скица на имота с цел неговата индивидуализация, с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1814/10.11.1998г. по гр.д.№1141/1998г. на V ГО на ВКС и решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/97г. на ІV ГО на ВКС,в които е прието,че е недопустим иск за собственост преди възстановяване собствеността на земеделските земи в реални граници,съгласно план за земеразделяне,като към решението на ПК следва да има заверена скица,без която задължителната процедура по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ не е завършена.
Аналогичен извод е направил и въззивният съд в обжалваното решение,като е приел,че за възстановяване на собствеността е необходимо и изготвяне на скица към решението на ПК,каквито в случая са представени за всички земеделски земи.
Въпросът за срока на валидност на скицата не е разглеждан в цитираните решения на ВКС и този въпрос не може да бъде свързан с приключването на производството по възстановяване на собствеността, поради което и не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпрос,който обуславя крайния извод на съда за наличието на предпоставките за допускане на делбата.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за момента,в който на съда е станал известен фактът на неучастие на сънаследник при предходното извършване на делбата,касаторът се позовава на решение №1522/13.12.2007г. по гр.д.№531/2007г. на V ГО на ВКС,което обаче е постановено във втората фаза на предходното делбено производство. В това решение не е изразявано становище по поставения въпрос,поради което следва да се приеме,че не се установява наличие на противоречива практика,че неучастието на сънаследника е станало известно на съда при предходното делбено производство след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Още повече,че въпросът за неучастието на съсобственик може да бъде поставен и разрешен от съда само във фазата по допускане на делбата.
Не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените от касатора въпроси ,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд-Монтана въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.01.2011г. по гр.д.№147/2010г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
ОСЪЖДА С. С. Р. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Б. С. Т. сумата 1200лв./хиляда и двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: