О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София, 14.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4351/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. М. Ц. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] чрез процесуален представител адвокат П. М. против въззивно решение на ВТАС № 82/4.04.2013 г., постановено по гр. д. № 34/2013 г., с което е потвърдено решение на Окръжен съд-Русе № 667/15.11.2012 г., постановено по гр. д. № 514/2011 г., с което е отхвърлен предявения от П. М. Цонеива против [фирма], [населено място] иск за сумата 26 000 лв., като част от 200 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Жалбата съдържа изложение по допустимостта на касационното обжалване, основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е чрез свидетелски показания да се осповергава съдържанието на изходящ от страната официален свидетелстващ документ /чл. 164, ал.1, т. 2 ГПК/. Позовава се на Р. № 464/16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., І г. о.; О. № 1313/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 346/2011 г., ІV г. о.; Р. № 506/8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 705/2009 г., ІV г. о.; Р. № 76/10.07.2012 г. на ВКС т. д. № 490/2011 г., І т. о.; Р. № 27/10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 154/2010 г., ІІ т. о.; Р. № 84/11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., І г. о. и О. № 1248/6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., І г. о., копия от които са представени.
За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел неизпълнена от ищцата доказателствена тежест за установяване елементите на фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението е поставен процесуалноправен въпрос, който не отговаря на изискванията за правен въпрос според разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Въззивното решение не е постановено въз основа на свидетелски показания, а при извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства и преди всичко заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Не са изпълнени и специалните изисквания за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд съгласно хипотезите на т. 1, т. 2 и/или т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложението е обосновано изцяло с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 82/4.04.2013 г., постановено по гр. д. № 34/2013 г. по касационна жалба на ищцата П. М. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: