5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1006
С., 17.07. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 249/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура и по касационна жалба на Я. З. В. против въззивно решение от 01.11.2011 г. по гр. дело № 3135/2011 г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я. З. В. още 3000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 5000 лв., или общо 8000 лева обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., ведно със законна лихва от 17.02.2009 г. до окончателно изплащане на задължението.
Софийска градска прокуратура обжалва решението в осъдителната му част.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че не е осъществен състава на чл. 2, ал. 1, т. 6 З. в случаите, когато срокът на мярката на неотклонение „задържане под стража” надвишава срока на наложеното с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода” и в този смисъл не е налице „надлежаване”, както и че прокуратурата е материално-правно легитимирана да отговоря по чл. 2, ал. 1, т. 6 З. само в хипотезата на неупражнен надзор по чл. 4 във вр. с чл. 3 ЗИН (отм.), респ. чл. 5 от сега действащия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, затова изводите на съда са в противоречие с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на О. на ВКС. В допълнително изложение жалбоподателят сочи въпрос – дали следва да се зачита периодът на изпълнявана спрямо обвиняемия, респ. подсъдим законно определената мярка за неотклонение „задържане под стража” като период на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 З. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за касационно обжалване.
Я. З. В. обжалва решението в частта, с която иска е отхвърлен за разликата до пълния размер 25 000 лв., предявен като частичен от дължимата сума 50 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса, как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и следва ли при определяне размера на обезщетението да се вземе предвид само срока на надлежаване на наказанието „лишаване от свобода”, след приспадане размера на наложеното условно наказание „лишаване от свобода” или следва да се зачита целия период на фактическото лишаване от свобода по търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража”. Представено е определение по гр. дело № 369/2010 г. на ВКС, чрез което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че се обжалва въззивно решение по разгледан иск за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното решение е прието, че срещу ищеца е водено наказателно производство, образувано на 04.05.1994 год. С постановление от 05.05.1994 г. му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена на 10.09.1997 г с парична гаранция. С влязла в сила присъда на 17.02.2009 г. по н.о.х.д. № 1263/08 г. СРС ищецът е бил осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Ищецът е бил освободен от затвора на 19.09.1997 г. Прието е, че ищецът не е изтърпял наложеното му наказание две години лишаване от свобода, но е изтърпял реално наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и при приспадане на времето, през което е бил задържан от наложеното наказание по реда на чл. 59 НК следва, че той не би излежал същото ефективно, тъй като вече го е направил, но получената разлика от 1 г., 4 м. и 13 дни надвишава срока и размера на определеното наказание от съда, с което е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 6 З.. Съдът е разграничил три хипотези на отговорност в случаите, когато „задържането под стража” надвишава наложеното наказание „лишаване от свобода” – при бездействие на затворническата администрация да освободи лицето изтърпяло наказанието лишаване от свобода; при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения размер при последващо изменение на присъдата, които не се покриват с процесния случай и при бездействие на органите на прокуратурата за упражняване на надзор по чл. 4 във вр. с чл. 3 ЗИН (отм.), която ангажира отговорността на прокуратурата. Размерът е определен, като са обсъдени събраните по делото гласни доказателства, чрез което е установено, че след излизането от затвора ищецът бил психически променен, с нарушени социални и лични контакти, пенсионер по болест, поради диабетно заболяване.
Поставеният от ответника материалноправен въпрос – следва ли да се зачита периодът на изпълнявана спрямо обвиняемия, респ. подсъдим законно определената мярка за неотклонение „задържане под стража” като период на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 З. с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на посочената разпоредба и няма пряко отношение към решаващите изводи на съда за ангажиране отговорността на жалбопоадтеля.
Правото на държавата да изпълни наложеното наказание за извършено престъпление, според естеството на наказанието и задължението на гражданина да изтърпи увреждане на блага му са ограничени от срок или размер. Вън от тези граници не съществува нито право на държавата, нито съответстващо му задължение и причиненото увреждане е незаконно. Това ангажира отговорността на държавата за вреди, респ. отговорността на органите по чл. 2, ал. 1 З. в хипотезата на т. 6-та. С оглед на това, дали този незаконен резултат – изпълнение на наложено наказание над определен срок или размер относно наказание „лишаване от свобода” е причинен от бездействие от фактически характер, ответниците по иска за обезщетение за вреди могат да бъдат Министерството на правосъдието, към което се намира затворническата администрация, Прокуратурата на Република България или съответния съд, чиито акт е изменен при обжалване пред горестоящ съд, което съответства на трите хипотези за отговорност на изпълнение на наложено наказание над определен срок или размер относно наказание „лишаване от свобода”.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, времето през което осъденият е бил задържан, т. е. по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” или мярка „домашен арест”, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, без да е необходимо ефективно да е изпълнено.
Отговорността на ответника е ангажирана от неупражнен надзор на прокуратурата по чл. 4 във вр. с чл. 3 ЗИН (отм.) в досъдебната фаза на наказателното преследване, където е взета мярката за неотклонение „задържане под стража”, във връзка с правомощията, които има по чл. 146 ЗСВ, чл. 416 и чл. 420 НПК, тъй като при внасяне на обвинителния акт в съда, ищецът е бил с изменена мярка парична гаранция.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Софийска градска прокуратура в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите на жалбоподателя – ищец.
Размерът на обезщетението е определен при съобразяване критериите на Постановление № 4/23.12.1068 г. на Пленума на ВС.
Въпросът, дали при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид само срока на надлежаване на наказанието „лишаване от свобода”, след приспадане размера на наложеното условно наказание „лишаване от свобода”, или следва да се зачита целия период на фактическото лишаване от свобода по търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража” не обуславя изхода на настоящето дело.
Видно от определение от 08.06.2009 г. по н.о.х.д. №1263/2008 г. на Софийски районен съд е извършено групиране на наказанията на жалбоподателя в две групи. Наказанията лишаване от свобода наложени на жалбоподателя по нохд № 10657/2002г. С., нохд № 1307/1996 г. СРС и нохд № 1263/2008 г. СРС са групирани и е определено едно общо наказание, най-тежкото от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието наложено с присъда по нохд № 1269/2003 г. на СРС на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. По тази присъда на основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част на наказанието до момента.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.11.2011 г. по гр. дело № 3135/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ