О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
гр. София, 21.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 687 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Л. Н. К. като [фирма]-гр.Шумен срещу определение №336 от 23.06.2011 г. по в.ч.гр.д. №343/2011 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното на 14.04.2011 г. определение на Ш. по т. д. №211/2011 за прекратяване на производството по иск от страна на жалбоподателят срещу [фирма]-гр.Шумен за сумата от 25 166,92 лева предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените правни въпроси, които се свеждат до това : дали предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск за мораторна лихва следва да се разглежда съвместно с този за главницата, както и за това разполага ли съдът в рамките на производството по иска по чл. 422 от ГПК да се произнася инцидентно по въпроса относно законосъобразността на издадената заповед за изпълнение.
Според касатора същите са решени в противоречие с практиката на съдилищата, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението за прекратяване на производството по иск от страна на от страна на жалбоподателя срещу [фирма]-гр.Шумен за сумата от 25 166,92 лева предявен по реда на чл.422 от ГПК, въззивният съд е приел, че така предявеният установителен иск е недопустим, доколкото касае вземане за лихви в размер над 25 000 лева, което се различава от вземанията предмет на издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по съответното заявление за сумите от главница в размер на 6 464 лева и лихви в размери на 14 293,56 лева и 10 873,36 лева. Съдът е изложил съображенията си за това, че следва да има идентитет между предмета на заповедното производство въведен от молителя със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и искът по чл.422 от ГПК, още повече че по реда на заповедното производство заповед по чл.410 от ГПК се издава само за вземания в размер до 25 000 лева. Ето защо искът по чл.422 от ГПК с предмет вземания, които по размер не отговарят на горните изисквания е преценен като недопустим.
Допустимостта на касационно обжалване се обосновава по отношение на сочените като обуславящи изхода на спора правни въпроси изложени по-горе.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая , съгласно така очертаните критерии за относимост и двата въпроса не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Това е така, доколкото спорното вземане по исковете по чл.422 от ГПК следва да бъде индивидуализирано по основание, страни и размер по начин не будещ никакво съмнение, че се касае за същото вземане, предмет на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК и точно липсата на тази предпоставка е мотивирала въззивния съд да постанови обжалваното определение. Следователно така поставените два въпроса не обуславят изхода на спора.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното определение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№336 от 23.06.2011 г. по в.ч.гр.д. №343/2011 на Варненски апелативен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: